Марин Кузев: Длъжен съм да предам таланта си нататък

Учениците са най-видимият и висок ориентир за твореца
00-00-0000 00:00 3068 0

Ралица ИВАНОВА, Пазарджишка Марица

Марин Кузев е роден в Пазарджик през 1974 г. През 2000 г. завършва специалност "Скулптура" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" при проф. Константин Денев и проф. Величко Минеков. Работи в областта на монументалната и малка пластика, живописта и неконвенционалното изкуство. Има много реализирани участия в самостоятелни и общи изложби, както и в скулптурни симпозиуми у нас и в чужбина. Най-известните негови реализации са проектите "Изкуството" (Стената) и "Стълбата" в Пловдив, "Очи в небето", детският образователен кът "Приказна разходка" и "Люлката на Ван Гог" в остров "Свобода" в Пазарджик и "Съзерцателят" (фигура на Димитър Казаков - Нерон) на моста на Лютата, отново в областния град. Освен художник и скулптор, той е и преподавател в Професионалната гимназия по строителство и архитектура.

- Господин Кузев, какъв път извървяхте от ателието до класната стая и какво ви мотивира да преоткриете още едно поприще?

- Винаги съм смятал, че, когато си получил нещо - талант, прозрение, подход или няма значение как ще го наречем, ти си длъжен да го предадеш нататък. Тази енергия трябва да продължи пътя си. Това е кодът, който е заложен в ДНК-то на всички цивилизации - така те са се развивали и съхранявали. В този смисъл аз следвам естествения порив и ход на нещата.

- Преподавате интериорен дизайн. Как тази специалност кореспондира с изкуството, на което сте се посветили?

- Всеки жанр и дисциплина в изобразителното изкуство носят своята специфика, но едно е общото - винаги трябва да защитаваме тезите си като автори, да "изговаряме себе си". На това се опитвам да уча учениците си от специалност "Интериорен дизайн" в Професионалната гимназия по строителство и архитектура в Пазарджик и школата ми. Специалността е нова. Тя съществува от една година в това училище. Мисля, че е голяма придобивка за града ни. Опитваме се да я превърнем в събирателно място за младите, интелигентни и талантливи хора, които искат да се развиват на територията на изкуството и по-точно интериорния дизайн и компютърната графика. Това е първата и единствена такава специалност в града ни и областта. Младите хора, на които преподавам, са моят таен генератор и резервоар за творчески калории. В изкуството няма по-страшно нещо от това да остарееш - не физически, а да забравиш какво е имало в очите ти, когато си бил на 20 години, да се превърнеш в прекалено рутиниран, рафиниран и предвидим художник. За мен това е страшно. Така че бих обобщил, че преподаването на изкуство ме предпазва или стопира значително тези страшни неща. Разбира се, остават голямото удовлетворение, че си "дал хляба" в ръцете на някой и многото приятели, в които се превръщат впоследствие учениците. Въобще кореспонденцията между артиста и преподавателя е, меко казано, органична.

- Това е сравнително нова наука. Какво е нужно, за да стане човек добър специалист по интериорен дизайн? Как вие искате да развиете тази специалност през погледа си на творец?

- Нужно е да работи много, да бъде смел в идеите си, да вярва в тях и да ги извежда, но това са универсални истини за всяка област и територия. Пълнокръвното развитие на специалността ще дойде тогава, когато научим кадрите си да боравят със занаятчийския инструментариум, но той да бъде в името на автентични идеи и визии. Този инструментариум, който ще обслужва смелото, естетското и новаторското в изкуството и в интериорния дизайн - тогава той би бил адекватен. Дисциплините, които се изучават в специалността, са сериозни и са предпоставка за такова случване. В ателиетата на ПГСА Пазарджик се изучава ергономия, материалознание, шрифт, моделиране, рисуване, цветознание, компютърна графика. Гимназията разполага с най-сериозната база за изкуства от всички училища в областта. Имаме ателие за рисуване и теория, ателие по моделиране - скулптура, тон и половина глина (които чакат своите ръце) и галерия, в която ще се експонират най-новите ни произведения.

- Несъмнено обичате да преподавате. Какво ви дава като усещане учителската професия?

- Работата на художника е много самотна. Ти си сам в ателието с камъка, глината или платното. Лесно можеш да попаднеш във вакуум. Когато си сред млади хора и колеги - приятели, това не се случва толкова лесно и може би по-същественото - младият, чистият човек е най-обективният барометър за един артист, за това колко адекватен е той, дали все още има пулс и сърдечна дейност. Ако спреш да бъдеш интересен на тази аудитория, не само като изкуство, но и като диалог и комуникация, значи нещо не е наред. Тази среда е може би най-видимият и висок ориентир.

- Това ли е разковничето за успешна образователна реформа - творците и научните специалисти да влязат в часовете?

- През 80-те и 90-те нашето поколение имаше щастието в гимназиите да ни преподават точно такива специалисти - млади и надъхани и естествено нивото беше много високо. Ще е добре това да се случва и сега, но ще е много трудно преподаватели от средното и младо поколение да влязат не само в учебните ателиета и по-специализираните училища за изкуства, но и в редовите. За съжаление, аз съм по-скоро изключение, а не част от позитивна тенденция в този контекст. При моето завръщане в образователната система бяха решаващи по-скоро субективни фактори. Усетих, че ръководството на ПГСА истински желаят да направят тази специалност професионално и с този подход нещата могат да се случат. Фактът, че осигуриха такава база за изкуство говори много и е за уважение. Не всяко училище, не всеки директор и то на училища с по-голяма история в областта на изкуството, са склонни на такъв жест и всеотдайност към децата, които искат да учат професионално изкуство. Ето това ме спечели и приех поканата.

- Как изглежда топ интериорният дизайн в България днес? Тенденции? Модерно?

- Като че ли има едно завръщане, обръщане към миналото и естествените материали. Думичката "винтидж" още не е излязла от употреба, северният манимализъм вече се стопля и омеква. Колкото и общо да звучи, еклектиката е ключово понятие, когато става въпрос за тенденции.

- Мнозина подценяват тази професия като смятат, че не се изискват толкова научни умения, колкото усет и вроден талант за красивото. Какво мислите вие?

- Подценяват я хората, които не са наясно и са далеч от тази материя. Както казах и преди това, в специалност интериорен дизайн се изучават дисциплини, много от които звучат инженерно и научно, така че не мога да се съглася с това твърдение. Дори обратното - това е едно от изкуствата, което съчетава артистизма с научния подход.

- Забелязвате ли повишен интерес към тази специалност сред младите хора? Има ли в България поле за изява в този бранш?

- Да, тази тенденция съществува. Младите хора са по-прагматични, те искат пъзелът да бъде нареден по-бързо, тяхното бъдеще време да не е толкова абстрактно и в този смисъл тези, които имат афинитет към изкуството, избират такива специалности, които са по-функционални, по-обозрими, свързани по-ясно с конкретен пазар. Интериорният дизайн, архитектурата в днешни дни са по-привлекателни за младите хора от изящните изкуства. Дори с тъга можем да кажем, че живописта, графиката и скулптурата, като интерес, са в немилост. Сигурен съм обаче, че това ще се промени и те като жанрове ще намерят своя нов контекст и смисъл в съзнанията и очите им./Пазарджишка Марица


Седмични издания