Хари Ашикян: Ако не бях във ВУИ-Ракитово, щях да бъда в някоя канавка или в затвора

Новините от Пазарджик и региона

Регион

от Ралица Иванова 1134 прегледа 0

Хари Ашикян: Ако не бях във ВУИ-Ракитово, щях да бъда в някоя канавка или в затвора

Във Възпитателното училище-интернат в Ракитово станах това, което съм сега. Тук бяха най-хубавите ми години. Тук бях свободен. Това каза в интервю за ученическия клуб "Млад журналист" бившият възпитаник на школото Хари Ашикян, бил там преди повече от 15 години. Той се включи в последния месечен мотивационен ден в училището по проект "Мотивационна система Тип-Топ", ръководен от Анелия Желева.

По наше време имаше повече ред. Уважавахме учителите. Тук са част от моите бивши възпитатели и преподаватели. Благодарение на тях съм това, което съм. Ако не бях тук, щях да бъда в някоя канавка. Или както мои познати - в затвора. Бях тук 5 години, след което се върнах в Пловдив. В реалния живот е трудно, защото трябва да оцеляваш. Да, беше трудно, но успях, каза по време на срещата с учениците Хари Ашикян. Задаваха му много въпроси:

Георги Попчев – възпитател: Как и къде завърши средно образование?

Когато дойдох във ВУИ – Ракитово бях много занемарен, бях изоставен. Тук завърших основно образование. Когато напуснах ВУИ след 8-ми клас имах късмета да попадна на една жена, журналист в арменския вестник в Пловдив. Започнах да работя там и тя ми помагаше да уча. Прекарах там 5 години, през които завърших средно образование. След това се преместих в София и вече 10 години работя в една и съща фирма. Правя закуски, баници. На едно и също място съм. Като намериш своето място – стой там. Ще те уважават все повече като се стараеш.

Габриел Илиев – ІХ клас: Имаше ли пречки след напускането на ВУИ?

Имал съм пречки и трудности. Два-три месеца след като напуснах училището в Ракитово бях много зле. Но не отидох да крада. Издържах. Пък и както вече ви казах, намерих една жена, която започна да ми помага. Тя е нещо като втора моя майка. И досега поддържаме добри взаимоотношения, въпреки че вече не живея в Пловдив.

Анелия Желева – Сдружение Ре-Акт: Какво беше първото ти преживяване, като напусна ВУИ?

Беше през лятото. Все си мислех, че като дойде септември и ще се върна. После ме налегна носталгия. Като се замисля, когато започнах в средното училище, ми беше най-трудно и исках да се върна в Ракитово. Навиците от ВУИ ми помогнаха да продължа напред. Тук се научих да ставам в 6.00 часа и все още е така. Бях на 16 години, когато започнах да работя в Пловдив след напускането на ВУИ. Моята втора майка и днес е най-близкият ми човек. Научи ме, че доброто трябва да се предава. Ако някой е направил нещо добро за теб, направи и ти добро на някого. Аз ходя в една арменска скаутска организация. Там съм доброволец. Добряк съм и моите деца вече ми се качиха на главата. Виждам го, но не мога да се променя. Но виждам, че и днешните ученици тук доста са разглезени.

Надежда Цигова – социален работник: Къде си сега, с какво се занимаваш?

Уча в Софийски университет „Св. Кл. Охридски”. В първи курс съм, специалност „Арменски език”, защото съм арменец. Г-н Теодоси Банков ми помогна преди години по математика. Първоначално бях много зле, но наваксах и завърших основно и средно образование. Сега записах тази специалност, за да се развивам, да постигна нещо повече. В моите очи не съм постигнал много. Аз мисля, че имам още какво да науча и да се променям, но според другите успешно се реализирам. Бях на девет и половина години, когато дойдох в Ракитово. През петте години, докато бях тук, учителите ми ме уважаваха, бях значим. Все още усещам тази позитивна енергия и тя ми помага.

Понякога във Възпитателното училище - интернат "Ангел Узунов" в Ракитово идват бивши ученици. Искат да видят мястото, което по някакъв начин е променило живота им. Искат да видят своите учители и възпитатели, да се запознаят с децата, които сега са в училището. Поведението им в известен смисъл е странно, защото те, бившите, са много нахъсани да съветват сегашните как да се държат, да слушат учителите и възпитателите, да спазват правилата, разказват от училището.

Интервюто е подготвено от Христос Тодоров – 10. клас и учителят Свилен Топчиев

Коментари