На 14 февруари е разстрелян Канибалът от Ростов Андрей Чикатило

Извергът погубва поне 50 деца между 1978 и 1990 година, признава, че пиел кръвта им и ядял от плътта им
00-00-0000 00:00 461 0

Андрей Чикатило е съветски сериен убиец, който погубва най-малко 50 деца и младежи в периода 1978-1990 г. Неговият случай става знаменателен не само заради огромния брой на жертвите му, но и защото усилията на съветската милиция да предупреди за опасността обикновените граждани по време на разследването биват осуетени от официалната идеология на страната, според която явлението сериен убиец не би могло да съществува в едно комунистическо общество.

Чикатило е роден през 1936 г. в украинското село Яблочное с признаци за хидроцефалия. До 12-годишна възраст страда от напикаване, заради което е бит често от майка си. През 1943 г. се ражда сестра му. Детето явно е от друг баща, тъй като бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на фронта. 1944 г. Чикатило става ученик първи клас. През 1946 г. той не излиза от вкъщи от страх да не бъде хванат и изяден – майка му му разказва, че по време на глада по-големият му брат Степан е бил отвлечен и изяден. Има и версия на събитията, според която самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са намерени никакви документи за раждането и смъртта на Степан. Чикатило се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има син (Юрий 1969) и дъщеря (Людмила 1965). През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.

Първи убийствата

През 1978 г. Чикатило се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно е даден под съд. Той е заставен да направи самопризнания чрез изтезания и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.

Той не убива до 1981 г., но през 1982 г. жертвите му са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като заговаря по автобусни спирки и железопътни гари избягали от дома си деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.

След като са открити 6 тела от общо 14 изчезнали, московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон е изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който да води разследването. Фетисов съсредоточава търсенето в района около Шахти и назначава Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област.

Разследването се концентрира върху умствено неуравновесените и известни сексуални престъпници, като постепенно да ги задържа, разпитва и изключва от списък на заподозрените. Милицията все повече разширява периметъра на своето разследване. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията се отказва от този подход.

През 1984 г. жертвите вече наброяват 15. Решено е да се усилят мерките: да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилно облечени милиционери на много обществени транспортни спирки.

Арест и освобождаване

Чикатило е заподозрян заради съмнително поведение на една автобусна спирка в Ростов и е арестуван. Установено е, че той е заподозрян и за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време.

Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не е достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г., след като прекарва три месеца в затвора.

Следващи убийства и преследване

Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск и се изтегля в сянка. През август 1985 г. умъртвява две жени по отделно. Следва затишие до май 1987 г., когато убива младо момче, после убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията пак засилва охраната по железопътните гари около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.

През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний-Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти.

Отново следва продължителна пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в Лескоз кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило осакатява и убива Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи.

На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пил от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Процес и екзекуция

Съдебният процес срещу него се провежда на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“

Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление.

Чикатило е разстрелян с куршум в тила на 14 февруари 1994 г.

Грешките при разследването са поне две. Първо, случаят не е разгласен и хората не са осведомени за опасността, защото съветските органи на властта се страхуват да стане ясно, че в СССР се случват подобни неща. Второ, липсата на комуникация между отделните милиционерски отдели довежда до некоординираност на действията. Допълнително усложнение се оказва неточното изследване през 1984 г. на кръвта на Чикатило, довело до неправилно определяне на кръвната група, оказала се по този начин различна от тази на спермата, открита в ануса на една от жертвите.

Чикатило в съвременната култура

•През 1995 г. излиза филмът „Гражданинът Хикс”, който разказва за разследването. В него участват Стивън Рий в ролята на Виктор Бураков и Доналд Съдърланд в ролята на Михаил Фетисов.
•През 2004 г. излиза филмът „Евиленко”, отчасти базиран на историята за Чикатило, с Малкълм Макдауъл в главната роля.
•През 2004 г. излиза и песента Ripper von Rostow на германската блек метъл група Eisregen, в която се описва убийството на Света Коростик.
•Някои от събитията са залегнали в основата на епизода Bloodlines от американския сериал „От местопрестъплението”, където сериен изнасилвач и убиец е освободен, защото ДНК от неговата кръв не съответства на това от спермата му.
•През 2008-2009 г. американската траш метъл група Slayer записва и издава песента Psychopathy Red, посветена на Андрей Чикатило. Първоначално тя се появява като сингъл, а по-късно е включена в албума World Painted Blood.
•През 2009 г. шведската траш/дет метъл група Impious включва в албума си Death Domination песен, посветена на Чикатило, наречена Rostov Ripper. 

*По материали от интернет.



Седмични издания