Из делниците на гинеколога: По какво си личи тъщата? Само тя пита как е майката

Доскоро само мюсюлманите вземали починалите си деца от родилното и ги погребвали

Здраве

от Екип Марица 646 прегледа 0

Из делниците на гинеколога: По какво си личи тъщата? Само тя пита как е майката

Дора ЦВЕТКОВА

Знаете ли по какво работещите в родилните отделения разпознават коя е тъщата сред веселата тълпа, пристигнала да посрещне новородено бебе? Само тя - единствена! - се сеща да попита как е майката. Всички останали се интересуват от състоянието на детето, но за родилката обикновено пропускат да попитат.  

Даваме ли си сметка колко грубовати, недодялани или дори брутални сме понякога ние, пациентите? В края на миналата седмица беше поредното нападение над лекари. Този път, защото не допуснали бащата до недоносеното му дете, поставено в кувьоз и при стерилни условия заради нестабилното му още състояние. Малко преди това бе може би най-бруталното посегателство по най-немислимата причина - над лекарката от болница "Шейново", сметната за дежурен виновник от баща, на когото е отказано да вземе плацентата на бебето си.  

Повдигаме тези теми за размисъл точно по повод на този инцидент и по повод на разпространената информация, че въпросният родител първо е поискал плацентата, после е налетял да бие, но не е попитал нито как е родилката, нито как е собственото му дете.

За пазарджишката гинеколожка д-р Елисавета Генчева това отношение е дежа вю. Много често близките питат как е бебето, но за майката съвсем забравят. Точно по това лекарката познава коя от чакащите жени е майката на родилката и коя роднина от страна на таткото. Само майката пита как е дъщеря й. Често дори се интересува първо за нейното състояние, после за внучето, макар че вече е готова да си даде душата и за него.

Чест прави на родителите, променили отношението към мъртвородените недоносени деца и абортните плодове, които си ги вземат и си ги погребват, както е редно да се прави с човешко същество, казва д-р Генчева. Това стана благодарение на една фондация „Макове за Мери“. Членовете , както и майката на Мери, която по-късно завършва медицина, правят така, че да се промени законодателството и родителите на тези загинали деца да имат право да си ги вземат и да си ги изпратят с почит. Искам да отбележа обаче, че никога не е имало забрана за такова нещо, след като се направи аутопсия за изясняване на причините, разбира се - подчертавам, за да не се спекулира с това. Само че много рядко се е правело.

Моите уважения към мюсюлманите. Когато е имало починало дете в семейство на мохамедани, те винаги са си вземали малките и са си ги погребвали. Не ме питайте колко българи са постъпвали така. От една страна, казват: Лекарите не дават. Не дават да го видим, не дават да го пипнем, не дават да си го вземем. Не зная дали навсякъде е така, но при нас, може би защото сме район със смесено население, винаги е разрешено. Ние сме длъжни - по закон, а и по съвест, да покажем починалото дете. Ако майката не иска или не бива да се травмира, на неин близък. Но да се види, че това е истина. Не ме питайте и дали българин, християнин е пожелал поне да си види детето. Никога! Откакто работя това, от 1982 година. Не, не искат дори това. Разбирам ги, вероятно така се опитват да си спестят тежка психическа травма. Но нека не изкарват винаги медиците виновни.

Иначе абортните плодове и трупчетата се унищожават като опасен отпадък. Не знам какъв е редът и не съм се интересувала, след като няма с какво повече да се помогне на това дете. За нас също е много тежък момент, когато трябва да кажем на една майка, че бебенцето  е предварително погинало или е родено с аномалия и заради нея не е оцеляло. Не го пожелавам на никого! Но ние не сме дебили!

Същото е и с плацентите. Вероятно в някои държави, както се търгува с бъбреци или други органи за трансплантация, се търгува и с плацента или пъпна връв. Сигурно в някои страни хората могат да си ги вземат, не знам. Но при всички случаи те трябва да са съхранени по правилния начин, ако целта е да послужат за терапия. В България обаче никога не е било позволено просто така. За толкова години така и не ми се е случвало някой да си я вземе по законния ред, така че дори не зная какъв е и какви документи се изискват“.

Д-р Генчева смята, че към настоящия момент на стволовите клетки се приписват едва ли не чудодейни свойства. За съжаление обаче науката не е чак толкова напреднала. Не бива да се отрича ролята им за преодоляването на някои заболявания - диабет, кръвни заболявания, детска церебрална парализа. Важно е обаче да се има предвид, че извличането от пъпната връв не е единственият начин за вземане на стволови клетки. Освен това имунитетът зависи и от индивидуалните съпротивителни сили. Стига се и до опасни заблуди, че помощ може да се получи само в някоя страна, която невинаги е с най-добре развитото здравеопазване, но по ред други причини получава желаната популярност сред болните. Но е твърде рано да се считат за универсална панацея и да се очакват чудеса. Да, стволовите клетки помагат при диабетици и хора с левкози например, но нека някой се сети дали познава човек, при когото неколкократно преливане на стволови клетки е довело до кардинално решаване на проблема. Няма такъв.

В крайна сметка всяко научно откритие е тръгнало от нещо малко, за да стигне до великите постижения, затова е важно да има хора, които се занимават с това, казва гинеколожката.

Тя обаче е категорична, че дори в името на науката не е оправдано само заради това, че са ти отказали нещо, противоречащо на закона, да пребиеш някого по толкова нечовешки начин. А какво би станало, ако пък докторът се ядоса на пациента и налети да го набие? Въпрос на възпитание и отношение към другия е дали да се държиш цивилизовано или да слезеш до равнището на низшите видове. Че и по-ниско, защото те се бият за храна, за територия, за женска - все в името на оцеляването. Но не и защото противникът не е угодил на прищевките им. А българинът се заблуждава, че всеки проблем се решава с бой и омраза. Така подхранва и маниакалното си его.

Преди да се преборим с политическата глупост, трябва да се преборим първо с човешката, отбелязва още д-р Генчева. Ако успеем да направим това, ако успеем да внушим на децата и внуците си, че е важно да четат, да са образовани, да уважават другия и неговото мнение, тогава можем да смятаме, че сме си свършили работата.

Коментари