Независимостта: Тъгата по старите зависимости

България

от Дора Цветкова 371 прегледа 0

В анкетата на marica.bg "Кой за вас е най-българският празник?" Денят на независимостта заема незавидното последно място. За него са гласували едва 5.92% от читателите, докато за 9 септември например - 9.39 на сто. Първенство държи 3 март, следван от 24 май и 6 септември. 

Мнозина все още не са наясно какво точно отбелязваме на 22 септември, но не бива прибързано да се обвиняват в историческа безпаметност, тъй като за това си има разбираеми причини. 

По времето на соца беше направено всичко възможно този ден да бъде заличен от празничния календар, тъй като се свързвал с монархията, че и с фашизма. Официално започва да се отбелязва чак през 1998-а. 

Празникът е млад, а и е през наситения с празници септември. А и България е на едно от първите места в света по брой национални празници.

Денят на независимостта не носи и юначния екшън заряд, с който са обагрени Освобождението и Съединението, макар че никак не е било безопасно: в отговор на заплахите от Високата порта България обявява частична военна мобилизация. И нещата се решават безкръвно благодарение на силната ни тогава дипломация и благоприятното за нас международно положение.

А значимостта на този исторически акт е точно в това: след 30 години васално положение България се появява на картата на "международното положение", както след Освобождението се появява на картата на Европа. Вече има културна, икономическа и политическа тежест в международните отношения.

И защо тогава не горим с този празник както американците например със своя 4 юли? Или да отбелязваме Деня на независимостта с хъс поне колкото Деня на зависимостта - 9 септември? Ами защото независимостта не е само благина, а и тежест: тя дава право на избор, който независимият прави сам, но си носи и последствията. Глупавият не може да е независим, тъй като не може да прави разумни избори. Не може да е независим корумпираният, алчният, които са зависими от своите зависимости. И след 1909-а, та и до днес, политическият елит, който малко или много съчетаваше тези особености,  потвърди това - не направи разумните избори, а народът отнесе последствията. Последваха национални катастрофи, съветска окупация и един непреходен преход. Като за всичко ни беше виновно същото това международно положение: първо Великите сили, след това Големият източен брат, после Големият западен. А дали Големият ще те изненада от изток или запад, болката има само географско измерение. А след това остава тъгата по старите зависимости. 

И независимостта става абсолютна - нищо не зависи от нас. Да се поснишим, както казваше социалният антрополог бай Тошо, или да послушаме началниците, както казва социалният пророк бате Бойко. А с ресурса на една средно голяма европейска държава, каквато е България, можем, ако не да тропнем по масата на големите, поне да не бъдем в ролята на келнери. 

Защото зависимият прислужва на победителите, а независимият - на историята. А победителите може и да пишат историята, но под нейна диктовка.

Коментари