Възстановиха изгорените ръчички на 11-месечно дете

Момченцето беше оперирано преди 2 месеца, сега вече си е вкъщи

Здравеопазване

от Дора Цветкова 4359 прегледа 0

Медици спасиха ръчичките на 11-месечно бебе, пострадало тежко след сериозно изгаряне. И макар да е на крайници, се оказва истинско медицинско предизвикателство. Защото невинното наглед увреждане на длани в такава крехка възраст всъщност е сериозен проблем, който може да остави трайни последици, включително ограничени движения и инвалидизиране.

Сложната поредица от интервенции за възстановяването на китките е дело на д-р Йордан Йорданов, началник на Отделението по пластично-възстановителна хирургия в панагюрската болница "Уни Хоспитал" и екипа му.

Д-р Йорданов е възпитаник на Медицинския университет в София, където завършва с награда като първенец на випуска. Има придобита докторска степен по пластично-възстановителна хирургия от Университет Комплутенсе - Мадрид (Испания), и придобива титлата "Европейски Доктор". Специализирал е в САЩ, Испания, Белгия и България. През 2015 г. е един от двамата пластични хирурзи за цял свят, спечелили fellowship към Американската асоциация по естетична пластична хирургия.

Разговаряме с него за успешно разрешения проблем на малкия палав пациент.

- Д-р Йорданов, с какво този случай е интересен от гледна точка на медицината?

- Това беше едва 11-месечно детенце. Между другото, той е най-малкият пациент на хирургията в болницата ни до момента. Постъпи с тежки и много дълбоки изгаряния на дланите и на двете ръце. Случило се при тривиален битов инцидент - баба му го изпуснала за миг от поглед и мъничкият се залепил на горещ уред.

Специфичното на тази зона е, че е функционална, изпълнява различни и важни движения и трябва много да се внимава. Освен това става дума за дете, което в момента израства и развива двигателните си умения - още един знак за особена предпазливост при вземането на решения от наша страна как да подходим. Специфика на тези зони е също, че трябва много да се мисли кога и дали изобщо да се оперира и ако се оперира, какво точно да се направи.

- Как възстановихте поразените места?

- Направихме пластика с възстановяване на липсващите тъкани. Детенцето вече е добре, раздвижено е, възстановява се нормално и засега няма ограничения в движението, които да го инвалидизират или да крият такъв риск за в бъдеще. Разбира се, трябва да мине време, за да се прецени това със сигурност. Провежда активна гимнастика на ръчичките под формата на игра, тъй като на 11-12 месеца не може да се разчита на съзнателна колаборация от страна на пациента.

- Колко време е минало от инцидента?

- Детенцето беше оперирано при нас преди около 2 месеца. Сега вече си е вкъщи. Обяснили сме на близките какво трябва да прави, как да пълзи, какво да хваща в ръчичките, какво да му дават, как да го забавляват и едновременно да върви раздвижването. Освен това продължава терапията с медикаменти, които не позволяват образуването на груби белези. Те могат да ограничат движенията и да създадат проблеми. Наблюдаваме го и за момента всичко върви добре.

Момченцето е невероятно очарователно, голям сладур! Имаме и снимки с него, които са много яки!

- Кое беше най-голямото предизвикателство с малкия пациент?

- Пораженията бяха, както казах, доста дълбоки и много трудни, наистина беше предизвикателство. Това е подрастващо дете, което тепърва изгражда навици за движения - и като обем, и като финес. Всичко прави това процеса на лечение наистина доста сложен. Отделно имаше и социален момент - много желано, много мечтано детенце, над което всички треперят. Тази емоционална страна изживяхме и ние. Прекара при нас доста време, повече от месец. В отделението навърши една годинка и заедно празнувахме рождения му ден. Точно преди първата си годишнина беше пострадал мъничкият "бандит".

- А какво точно би могло да попречи в развитието на дечица с такива изгаряния?

- От една страна болката и страхът. Знаете, че изгарянето е най-болезнената травма и следва инстинктивното намаляване и въздържане от движения. Но по-специфичен е рискът от грубите белези, те нерядко водят до ограничаване на движенията. Така че трябва да се подхожда особено внимателно и предпазливо и при хирургичната намеса, и в следоперативното възстановяване. И в двата етапа рискът да останат някакви ограничения е много голям. Затова по принцип с пациенти, получили такива изгаряния, и особено с малки дечица не трябва да се подценява нито един от аспектите на проблема. Точно трябва да се прецизират и моментът, и видът, и обемът на интервенцията.

- Често ли идват при вас деца с изгаряния?

- Това е може би най-честата травма в детска възраст. Детството е времето, когато малките хора започват да опознават околния свят, прохождат, започват да пипат любопитно разни предмети, а те невинаги са безопасни. Изгарянията са и най-сериозната травма - процесите на зарастване са много непредвидими. Това налага ние, медиците, да сме особено внимателни и да държим висок стандарт на лечение.

Но сме лекували и други малки пациенти с какви ли не травми. Наскоро имахме момиченце на около 3 години - малка, много красива госпожица - с масивно разкъсване на езика. Паднало, прехапало се, езикът беше буквално раздробен. Но го събрахме, възстановихме го. За момента няма никакъв проблем - функционален или естетичен. Като орган работи пълноценно. Този случай също беше голямо предизвикателство.

Сещам се и за едно малко по-голямо момиченце, ухапано от куче за гърдичката. Семейството изживя травмата много емоционално - знаете, все пак девойче е, тогава беше на 11. Точно моментът, когато гърдите започват да се развиват и това прави работата ни с такива наранявания особено деликатна. И пак е едно предизвикателство да успееш да възстановиш органа, без да нарушиш естетиката и функцията му и най-вече да го направиш така, че след това да се развие нормално и да не останат следи. Слава Богу, нещата се развиха добре, а гърдичката се развива нормално, вече половин година я наблюдаваме.

Чести са и травмите на лицето. Миналата седмица имаше едно момченце, пострадало при скачане от басейн. Дойде с масивно разкъсване на цялата горна устна в цяла дебелина. От София колеги ги бяха отпратили - преценили, че не могат да се справят. И семейството са столичани, но дойдоха при нас. Макар и нелесно, възстановихме детето и се надяваме да не остане следа от травмата.

Коментари