Задържането на учениците е задължение и на общините

Най-често причина за отпадане от школото са липсващите родители

Интервю

от Теодора Димитрова 821 прегледа 0

Задържането на учениците е задължение и на общините

Лена Парова е директор на Основно училище "Свети свети Кирил и Методий" във Ветрен, община Септември. Учебното заведение има 176-годишна история и е едно от най-старите в Южна България. В него се обучават над 150 ученици от 1. до 8. клас, има и подготвителна група.

За първи път през тази учебна година ще функционира междуинституционален механизъм, който обединява държавната и общинската власт в работата по обхващане и задържане на учениците в системата на предучилищното и училищното образование.

- С какво смятате, че ще допринесе за решаване на проблемите този механизъм и ще има ли ефект от него?

- Лично мое мнение е, че този механизъм ще помогне за обхващане и задържане на учениците, защото до този момент реално тази функция се изземаше изцяло от училището. Учителите и директорите бяха длъжни да обикалят по домовете и да търсят децата и техните родители. И като че ли всички други институции, които бяха задължени по стария закон да осъществяват и подпомагат този процес, ги нямаше. Тогава ние се чувствахме сами. Много често родителите не можеха да бъдат открити и това изключително много затрудняваше работата ни. Според мен този механизъм ще подпомогне и ще даде възможност не само на училищата да се справят по-добре с този проблем, а и на общините, защото задържането и обхващането на учениците е задължение на Общината. Всички тези ведомства и институции, които са свързани с образованието и с личностното и професионално развитие на децата и учениците, ще бъдат ангажирани и училището няма да се чувства само.

- Учебните заведения ли ще са тези, които ще играят основна роля в този процес?

- Много се надявам да не е така. Защото отново ще се върнем на старото положение. Важно е всяка една от тези институции или ведомства да знае ясно и точно своите задължения относно това с кого и как да работи, защото всички ние сме отговорни за образованието на нашите деца и не би трябвало цялата отговорност да падне отново изцяло на училището. Това вече е прекалено много при всички ангажименти, които имаме към националната политика за образованието, към новостите и към реформата.

- По вашите наблюдения какви са най-честите причини за отпадане на учениците от училище?

- В училищата, в които съм работила, не е имало отпаднали ученици. В училището във Ветрен 50 % децата са от ромски произход, но това не създава проблеми и те не отсъстват от училището. За последните три години ние имаме само един отпаднал ученик поради безотговорност от страна на родителите, които си взеха детето и заминаха в неизвестна посока. Ако трябва да излезем от нашия случай, смятам, че причините са много комплексни. На първо място голяма част от родителите живеят и работят в чужбина. Децата са оставени на грижата на своите по-възрастни роднини. Естествено, те не могат да осъществят такъв контрол, особено за едни тийнейджъри, които вече са големи и не искат да слушат възрастните. Другата причина е, че голяма част от родителите са прекалено ангажирани в работата си и като че ли отново са оставени децата сами да се оправят или им е възложен близък, който да се грижи за тях. Не на последно място е фактът, че никой не осъществяваше строг контрол по стария закон за образованието. Почти няма случаи на наложени административни и наказателни мерки за семействата. Не е сигурна дали изобщо има общини, които да са наложили такива санкции на родителите, които не осигуряват присъствие на децата им в училище. Тоест, имало е някъде разписано нещо, но то е било само на хартия и не се е случвало на практика.

- Факт е, че наистина има много бедни семейства, но доколко липсата на средства може да бъде мотив родителите да не пускат децата си на училище?

- Не смятам, че това би трябвало да бъде мотив, защото тези семейства са с много социални помощи. Друг е въпросът, че когато им се дават във финансово измерение, никой не контролира къде отиват тези пари. Не е ясно дали наистина се подпомагат децата или просто отиват за покриване на нуждите в семейството. Ако тези социални помощи са например в натура или дирекция "Социално подпомагане" осъществи някакъв контрол на тези средства, даването на помощта би имало смисъл. В противен случай отново няма да работи. Но това, че семейството е бедно, според мен, не е мотив.

- Във вашето училище е осигурено хранене на децата, а през годините това беше едно от нещата, направени с цел да задържат учениците, особено социално слабите. Смятате ли, че такъв тип мерки наистина работят?

- Това е една работеща мярка. Особено за децата, които разчитат на сравнително малко средства за деня. Това подпомага тях и семействата им и донякъде ги мотивира. Смятам, че националната програма за безплатни закуски, а впоследствие за мляко и плодове, би трябвало да продължи. По същия начин стоят нещата и с транспорта и когато имат уреден такъв, това значително ги улеснява. Защото все пак се дава възможност на децата и на семействата да се осигури транспортът до съответното училище и отново няма да има оправдания, че родителите нямат финансови средства, за да изпратят детето на училище.

- Като говорим за общините и взаимодействието между институциите, на вас помагат ли ви Община Септември и другите институции?

- Аз само мога да кажа, че съм много благодарна на Община Септември, на общинската дирекция "Социално подпомагане", на Регионалното управление по образованието в Пазарджик, на полицията в Септември и на кметството в град Ветрен. Това са институциите и ведомствата, с които, когато сме имали някакъв проблем относно непосещаване на училище от някое дете, дори да нямахме разписан механизъм до този момент, ние работим изключително добре. Аз знам, че когато едно дете не посещава училище и уведомя писмено дирекция "Социално подпомагане", отдел "Закрила на детето", както и общината, за изключително кратко време социален работник посещава дома на детето и ни уведомява кога отива. След срещата с родителите или близките на детето, ако успее да ги открие, той се връща и сядаме и започваме да говорим какво се е наблюдавало. Но именно това, че във всеки един момент аз знам, че мога да разчитам на тези ведомства и институции ми дава увереност, че ние можем да обхванем децата. Може би една от причините в нашето училище да нямаме отпаднали деца е именно тази. Регионалното управление на образованието ни съветва по всяко време тогава, когато за едно дете например не е удачна за него дневната форма, каква форма бихме могли да изберем. Тоест, не бих могла да кажа нищо лошо за работата ни до момента, а се надявам при работата ни за в бъдеще, когато имаме разписан междуинституционален механизъм, нещата да вървят още по-добре.

Коментари