Спасителят на Татар Пазарджик

Ованес Съваджъян: Изпълних дълга си към българския народ

Култура

от Екип Марица 1496 прегледа 1

Нерсес ШИРИНЯН, председател на Църковно настоятелство при храм „Сурп Степаннос“ - Пазарджик

Името на Ованес Съваджъян се е превърнало от десетилетия в емблематично не само за Пазарджик и областта, но и далеч зад границите на България. Станало е символ на готовност за саможертва в името на българската свобода и човешко добруване, без разлика на етнос и изповедание.

Ованес Съваджъян е роден през 1844 година в Едирне (днешен Одрин, Турция) в емигрантско арменско семейство. Отрасъл сред българи - някога Одрин е бил в наши земи, говорел свободно български. Буден, свободолюбив и жаден за култура, завършва "Робер колеж" в Цариград. Изучава седем езика. Емигрантският живот, широкият кръгозор и волният му дух го карат да стане съпричастен на изстрадалия български народ, попаднал под османско робство. Жени се за българката от революционно Панагюрище Парашкева Филипова, чийто родители били избити по време на Априлското въстание (1876 г. ).

Когато след погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две английски комисии в Татар Пазарджик, Съваджъян поема настаняването и прехраната им. И не само това - свързва ги с български революционери, като им предоставя информация за зверствата на османлиите. Какво високо чувство за дълг пред една нация проявява Ованес Съваджъян, когато на въпроса на представители от втората комисия: "Господин Съваджъян, какво Ви дължим за помощта?" - той отговаря: "Господа, нищо не ми дължите. Аз изпълних дълга си към българския народ!". Този свой дълг той вижда и в осиновяването и отглеждането, заедно със своите пет деца и на едно българче - Атанасчо, чиито родители са избити зверски в героичния родопски град Батак.

Но Съваджъян ще остане в историята, преди всичко със своя безпримерен подвиг в името на българската свобода и спасяването на Пазарджик. Да го припомним с откъса от историческия разказ на Ангел Каралийчев "Спасителят", публикуван във вестник "Септемврийско знаме" - Пазарджик през 1966 г. по повод на 88 г. от освобождението на града от османско робство. 

"...14 януари 1878 година. На поляните край тогавашното Башикърово (днес квартал "Главиница")/ тук-таме припламват огньове. Покрай тях се тълпят премръзнали татар-пазарджиклии - млади, стари, деца, пеленачета,изкарани насила от своя роден град и  заобиколени от  турски военен кордон. Тъкмо готово стадо за клане. Върху им османски офицери искат да излеят яростта си, от страшния разгром на отиващата си вече в историята, Османска империя. И от факта, че руските войски наближават... В тези часове главнокомандващият войските, яростният Сюлейман паша иска разрешение от Падишаха и Високата порта в Цариград да запали града и изколи населението. На работа по това време на телеграфа и като началник на железопътна гара Татар Пазарджик е Ованес Съваджъян. В този момент той извършва постъпка, равностойна на подвиг. Като получава отговор на телеграмата: "Падишахът разрешава!" Съваджъян изтръпва. Ушите му писват. Устните му се напукват от ужас, но той бързо се съвзема, защото през главата му минава спасителна мисъл. Смело решава да подмени цариградската телеграма.

-Какво отговори Високата порта на депешата ми?

Съваджъян му подава листчето, написано на турски език, на което е изписано: "Падишахът не позволява косъм да падне от главите на пазарджиклии".

- Аз тъй си знаех. Никой да не закача ония, които сега мръзнат край Башикарово! - отсича бесен  Сюлейман паша.

На другата сутрин, когато в снежната вихрушка се скриват последните бягащи турски аскери, в Пазарджик нахълтват като пролетни води русите освободители. Освободените ги посрещат, замаяни от радост...".

Малко известен е фактът, че след Освобождението на града (два дни след постъпката на скромния арменец) временното руско правителство го назначава за временен кмет на Татар Пазарджик. Сетне работи като преводач в местния Окръжен съд. Първото българско правителство му дава служба в българските железници, която той изпълнява с чест и достойнство цели 30 години.

Удостоен е с шест ордена:трите степени на "За гражданска заслуга" и "Свети Александър" - също трите степени. В знак на признателност през 1925 г. тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица "Арменска" на "Ованес Съваджъян". През 1938 г. Общинското управление предвижда сума за издигане на бюст-паметник на героя в града. В негова памет има поставена плоча с барелеф на сградата на железопътната гара в Пазарджик, а през 1972-а е издигнат и негов паметник до сградата на Полицията, преместен през 2006 г. в началото на улица "Ованес Съваджъян" на кръстовището с бул. "Георги Бенковски", в началото на някогашната "Арменска" махала.

Ованес Съваджъян умира на 14 октомври 1906 г. в Своге, където до последно работи на жп гарата в града. Венец на признанието от страна на пазарджиклии е пренасянето на костите му от Своге в Пазарджик на 14 януари 1986 г. и полагането им завинаги на пазарджишка земя, в Алеята на почетните граждани.

На редовна сесия на Общинския съвет в Пазарджик на 29 юни 2001 г. с Решение № 92 бащиците с пълно единодушие обявиха за "Почетен гражданин на Пазарджик" посмъртно героя Ованес Съваджъян.

Днес арменската общност, подпомогната от спомоществователи (арменски и български), извършва довършителни работи по Арменския културен клуб-кафене "Ованес Съваджъян" с надеждата, че скоро ще дойде времето на официалното му откриване./Пазарджишка Марица

Коментари