Цветана Пиронкова: Горда съм, че сбъднах мечтата си

Без анонимните мачове нямаше да стига до голямата сцена, твърди най-добрата ни тенисистка

Спорт

от Екип Марица 626 прегледа 0

Цветана Пиронкова: Горда съм, че сбъднах мечтата си

Интервю на Георги АНАСТАСОВ, Пазарджишка Марица

Най-добрата българска тенисистка Цветана Пиронкова не се нуждае от представяне. Години наред тя ни радва с участието си по най-големите турнири и почти неизменното си присъствие в Топ 100, което само по себе си е изключително постижение. Цвети е първата българка, стигнала до полуфинал на Уимбълдън -направи го през 2010 г., след което само на 22 г. стана най-младият почетен гражданин на Пловдив.  През 2014-та постигна мечтата си спечели първата си титла от веригата на WTA - на силния турнир от категорията Премиер в Сидни. При това след като започна от квалификациите. Този сезон отново изуми с прекрасна игра и достигане до четвъртфинал на Ролан Гарос, където осъществи впечатляващ обрат срещу втората в света Агнешка Радванска. На последвалия Уимбълдън извади лош късмет с жребия и загуби в първия кръг от седмата в схемата швейцарка Белинда Бенчич. На 16 юли тя сключи брак с дългогодишния си приятел Михаил Мирчев. В специално интервю за вестник "Марица" Цвети говори за успехите си през сезона, кариерата си, предстоящата олимпиада.

-Каква равносметка би направила на годината до момента? В тази връзка съжаляваш ли за неприятния жребий на Уимбълдън?

-Не обичам да обобщавам и да правя равносметки, още повече че тенис сезонът е все още средата. Предстоят още доста важни турнири начело с олимпиадата. Първата ми съперничка на Уимбълдън определено беше трудна, но на това ниво добър жребий просто няма, затова предпочитам да не се концентрирам върху това.

-Според теб на какво най-вече се дължеше онзи победоносен поход на Ролан Гарос?

-Чувствах се много добре на този турнир. На турнирите преди него усетих, че съм на правия път и навлизам в добра форма. Изиграх много силен мач в първия кръг срещу Сара Ерани, победата над нея ми даде доза увереност, която подсили доброто ми усещане. Със всеки следващ мач се чувствах все по-добре и така… Просто дойде моментът.

-Какво различно успя да извадиш от себе си за епичната победа срещу Радванска? Според теб кои бяха основните фактори за този обрат?

-Не съм усетила, че съм извадила нещо различно. Както споменах, чувствах се в много добра форма във физически и ментален аспект. Успявах да се концентрирам във важните моменти и да ги материализирам в своя полза, а обикновено един тенис мач на това ниво се печели именно в тези моменти. Всички, който сме там, можем да удряме форхенд и бекхенд, но обикновено печели този, който успее да измъкне важните точки. Късметът също беше в моя полза, защото 3 гейма преди да прекъснат мача, разтегнах мускул на лявото бедро. Паузата ми помогна да се погрижа за него и да довърша двубоя без болка. Донякъде приех тази ситуация като възмездие, защото до момента нямах спечелен мач след пауза за дъжд. Обикновено винаги аз съм била ощетена в тази ситуация, след като съм имала водеща позиция преди това. Така че, ако човек е достатъчно упорит и коректен, съдбата ще го възнагради точно в най-правилния момент.

-Този мач ли би определила като номер 1 в кариерата ти?

-Със сигурност един от най-интересните и емоционални мачове, който съм изиграла, но не мога да го поставя на първо място. Толкова са много важните сблъсъци, който са “минали през ръцете ми”, много от тях са били и извън светлината на прожекторите, някъде на някой краен корт, в някое затънтено градче на другия край на света, с двама зрители на трибуните. На такива срещи никой не обръща внимание, но аз съм изиграла много от тях. Загубата боли по същия начин, а победата е също толкова сладка. Те всички са взаимно свързани, без анонимните мачове нямаше как да стигна до големи сцени като централния корт на Ролан Гарос. Затова не мога да определя един мач като номер 1

-Какво изпита, когато стана ясно, че ще играеш на олимпиада? Все пак шансовете за това преди Ролан Гарос бяха малки предвид класирането ти.

-Да, осъзнавах, че този турнир е последният ми шанс за класиране на Игрите, но гледах много да не мисля за това, защото и така си имаше много напрежение. Това беше един чудесен плюс от доброто ми представяне в Париж. За мен ще бъде олимпиада номер 3, което само по себе си отчитам като успех.

-В играта ти определено се вижда развитие. На какво според теб се дължи - труд и тренировки или по-голям опит и съзряване?

-В големи дози и от двете. В този спорт съм, откакто се помня, започнала съм да играя от 4-годишна възраст до днес. Това са 25 години. Стартирала съм от на-ниското стъпало, бавно и полека, започнахме да изкачваме тази стръмна стълбичка. Това е труд, натрупан в продължение на всички тези години.

-Според теб кои компоненти и удари успя да развиеш най-много през тази година?

-Не обичам да деля играта си на удари. Да, техническото майсторство е много важно и определено трябва да се поддържа и развива, но по-голямото предизвикателство е да научиш и да прилагаш всички тези невидими тънкости на воденето на двубоя. А това става само с голям опит.

-Знаем, че Уимбълдън е любимият ти турнир, но спечели титла на твърда настилка в Сидни, направи фурор и на бавния клей на Ролан Гарос. Все пак на коя настилка се чувстваш най-добре?

-Аз и преди съм казвала, че се чувствам добре на всички настилки, но осъзнавах, че за да може това мое твърдение да има тежест, трябва да го подплатя с голям успех, като титла например. Ето че сега имам сериозна биография на всички настилки. Уимбълдън ми е любим не само защото харесвам тревата. Това е просто един различен турнир от останалите. Всеки, който е имал възможността да присъства там, може да го потвърди. Просто има някакво особено очарование, голяма история и неповторима атмосфера.

-Връщаш ли се често към ранните ти години, когато пробивът в световния тенис безспорно е бил труден, свързан с много пари и средства? Какво си спомняш оттогава? Някаква интересна случка?

-Интересните случки са безброй. Понякога, когато разказвам историята си на близки и приятели, те ми казват, че би излязла много интересна книга от всички тези преживявания. Аз съм от голямо семейство с много ярки образи в него. Имаме нестандартно мислене и подход, който е родил не една и две култови ситуации, но не мога да ги разкажа в няколко реда.

-Какво означава вече толкова години да си част от световния елит?

-Аз съм горда със своите постижения и с пътя, който съм преминала и продължавам да вървя. Няма да изброявам успехите си, всеки, който се интересува, е запознат със значението им. За мен и моето семейство това е една сбъдната мечта. Мечта, в която вярвахме само ние и преследвахме въпреки всички препятствия и мнения около нас. Връщайки се назад, чак аз се учудвам на това как без никакъв ресурс и материални привилегии едно момиче от Пловдив успя да пробие в толкова конкурентен спорт като тениса. Но ето че има как.

-Несъмнено тенисът ти е дал много. Какво ти е взел?

-Да, без никакво съмнение благодарение на този спорт аз станах това, което съм днес. Моето професионално и личностно развитие е формирано от тениса. Това наистина е спорт, който може да те изгради от А до Я. Затова го препоръчвам горещо, дори да не смятате да се занимавате професионално. Не се сещам за нещо, което ми е взел. Важно е да има баланс във всяко нещо, с което се занимаваме, тогава просто не се усеща тежест.

-Знаем, че на корта няма приятелство, но със съперничките сте заедно по турнири. С кои от тях все пак си имаш приказка?

-Приказка имам с почти всички, но истински приятелки са ми само няколко момичета. Като цяло има една такава атмосфера на взаимно уважение, която витае във въздуха по турнири. Хем не сме близки, хем пък сме като семейство, обикаляйки целия свят…Странно е!

-Не те ли уморяват постоянните пътувания по турнири? Коя е дестинацията, към която се отправяш с удоволствие за състезания? А за почивка?

-Със сигурност уморява, много даже. Това е едно от най-големите предизвикателства, свързани с тази дейност, поне за мен. От друга страна, осъзнавам, че всички тези пътувания и запознанства с хора и култури са ме обогатили изключително много като личност. Харесвам Австралия като страна, обичам да посещавам и Италия. В Америка има интересни места. Въобще доста любими дестинации имам.

-Обикновено избухваш на определен турнир в недотам очаквани моменти. Според теб на какво се дължи това? Може би е по-лесно, когато очакванията са по-малки и по-трудно, когато са по-големи?

-Изглежда, че просто това е част от характера ми. Нямам някакво по-специално обяснение. Приела съм тази си особеност.

-Според теб какво трябва да стане, за да видим следващата Цвети Пиронкова? Правилно ли се работи с талантите у нас?

-Това е сложен въпрос. Много са нещата и факторите. Но най-общо казано трябва добре развит масов спорт, добри материални бази и хора, на които им харесва да се занимават с тази дейност. Както от треньорите, така и от спортуващите. Работата е много и за двете страни и ако не я обичаш, ще бъде мъка./Пазарджишка Марица