Д-р Димитров: Черно море е най-големият подводен музей в света

Открихме кораб като на Одисей, разказва археологът - водолаз

Интервю

от Росен Саръмов 70 прегледа 0

Доц. д-р Калин Димитров е археолог и директор на Центъра по подводна археология в Созопол. От 2015 до 2017 година е участвал в най-мащабния археологически проект "Black sea map". В него български екип от археолози и водолази участват с американския подводен тим на д-р Джон Адамс за търсене на останки на потънали кораби по българското крайбрежие. В края на миналата година той получи годишната награда за подводна археология „Съкровищата на България", която се дава от Стандарт нюз.

Голяма част от живота на столичанина д-р Калин Димитров преминава в Созопол. „Отговаряме за подводното културно наследство в нашата акватория на Черно море, както и по река Дунав. Това означава изследване не само на потънали кораби, но и на праисторически селища в наши води", обяснява д-р Димитров. Възможно ли е да се намери запазен кораб в сладководния Дунав? „Не само че е възможно, но

дори знаем къде има такива останки.

Още не сме намерили време да ги изследваме", казва директорът на центъра за подводна археология.

Той припомня, че преди време германски археолози намериха останки от римски патрулен кораб на река Рейн. С такива съдове империята е пазила водните си граници от варварите. Сканираните дървени части послужиха за основа за създаването на реплика на този съд от времето на първите императори. Сега корабът с весла, зад които са гребали римски войници, е една от големите атракции по Рейн. На българското крайбрежие на Дунава в началото на 90-те години при спадане на нивото са се показали останки от същия период. „Ще дойде време и ще ги изследваме", обещава д-р Димитров.

Сладката вода не разрушава ли по-бързо дървото, от което са изградени корабите? И сладката, и солената вода го запазват много по-добре, отколкото, ако то е на сушата. Причината не е само в това, че дървото не е в кислородна среда. Под вода температурните колебания са много по-малки. Освен това друг вид микроорганизми атакуват материала.

„Черно море е най-големият подводен музей в света. Причината е плътният слой сероводород, който прави водата под 150 метра отровна за живот. В него има

най-дългата хронологична поредица от потънали кораби в света",

разказва д-р Калин Димитров. Интересното е, че единственият воден басейн, подобен на нашето море, е Балтийско море. Там също има слой сероводород. То също има малка връзка с Атлантическия океан и много голям приток на сладка вода. За разлика от Черно море, там може да се открият само кораби от епохата на викингите и на северногерманската ханза. Там няма никаква античност и ранно средновековие. В същото време при нас може да се намерят кораби още от времето на аргонавтите и дори от минойската цивилизация. „Чисто биологически Балтийско море е много близко до нашето Черно море”, подчертава археологът.

Екипът на д-р Димитров попадна на най-стария откриван досега древногръцки кораб южно от Варна. И пресата по света набързо го нарече „кораба на Одисей", макар той да е от V век преди новата ера. Запазен е по съвършен начин, като на дъното леко е полегнал на едни борд. Той е на дълбочина 2021 метра и е дълъг 18 метра. Палубата и задната площадка, където са били греблата за управление, са в отлично състояние. Британските вестници бомбастично съобщиха през 2016-а, че „корабът на Одисей лежи на дъното на Черно море".

Тогава д-р Димитров уточни тактично на британците, че плавателният съд е кръстен от учените така не защото Одисей е бил на него, а защото прилича като конструкция на морския съд, изобразен на една известна гръцка ваза. Тя пък краси витрината на Британския музей и показва мита за Одисей, който минава край острова на сирените.

Д-р Димитров е против това да вдигаме на повърхността потънали кораби, независимо колко добре са запазени. Макар откритите вече над 60 плавателни съда да са в много добро състояние,

не е удачно да се вадят.

„Трябва да им се осигури някаква среда за опазването, което се оказва изключително скъпо и сложно начинание. Шведите го направиха с изваждането на любимия кораб на крал Густав II Адолф „Васа", направиха от останките световноизвестен музей за туристи и продължават да се борят за консервацията му. Това продължава вече 60 години$, припомня д-р Димитров.

Според него на този етап изваждането на кораби е неразумно. Вместо това за 3 години българските и американските подводни археолози сканират със специално оборудване всеки потънал „корабокрушенец". Правят това с подводни кораби с дистанционно управление като част от проекта "Black sea map". Щракат серия снимки с изключително висока резолюция, от които се изработват 3D модели.

Коментари