Да коленичиш пред каузата си като слон пред свети мощи

Или защо господин Каракачанов е прав, но само до половината от съждението си

Коментари

от Георги Петров 29 прегледа 0

А какво става с нравствения пейзаж по управленческите ни върхове?

Предполагам ви е известен романът “Пътуването на слона“ на португалския писател Жозе Сарамаго, носител на Нобеловата награда за литература за 1998 г. Но да си припомним за какво става дума. През XVI век португалският крал Жуау Трети решава да подари за сватбата на ерцхерцог Максимилиан Австрийски един слон. Това е по твърденията на автора исторически факт, превърнал се в легенда.

И Жозе Сарамаго, без да има кой знае какви други източници, освен метаморфозите на легендата, си представя перипетиите по време на дългото и трудно пътуване на слона от Лисабон до Виена. От тези негови представи се е получил превъзходен роман притча.

Интересен в романа е образът на индиеца, водач на слона, наречен от българския преводач корнак. Водачите на слонове се наричат още махути. По време на един от биваците, в които слонът и придружаващият го многоброен керван от войска и черноработници почиват, корнакът е посетен от местен католически свещеник от висок ранг.

Настояването на падрето е водачът да заведе слона до местния параклис, където се пазят мощите на свети Антоний, и да го накара да коленичи пред дверите му. Когато махутът се опитва да откаже, католишкият поп му намеква за прелестите на Светата инквизиция. След което водачът шепне в огромното ухо на слона молитвата си да го спаси. Слонът коленичи, без да сме сигурни, че го е направил от уважение пред светостта на португалския светец.

Защо е бил нужен на светата римокатолическа църква този слонски поклон? За да направят мощите на светеца чудо. Което, като преди него случилите се, да укрепи вярата на пасомите. Защото разлепените в предишния век, на 31 октомври 1517 г., от Мартин Лутер на вратата на дворцовата църква във Витенберг 95 тезиса са родили протестантизма и той отдавна вече е структуриран и укрепнал.

И заплашва да погълне малко по малко католическия свят. Крайната спирка на слона все пак е в Австрия, където папата губи властта си.

Мартин Лутер е против индулгенциите, даващи възможност с пари да изкупиш греховете си, и против пищния живот на клира. Иска да направи църквата разбираема за обикновения народ и простичка като този народ без позлата. Но не е светец. Той е първият краен антисемит, настоява за разрушаване на синагогите и кървави разправи с евреите.

Така или иначе слонът коленичи пред свети Антонии. По-късно коленичи и пред самия ерцхерцог Максимилиан, за да се убеди височеството, че няма защо да мрази слонския водач.

Това дълго, но, надявам се, не толкова скучно въведение си припомних кой знае защо, докато слушах телевизионно интервю на вицепремиера и лидер на ВМРО г-н Красимир Каракачанов. Той оповести максимално публично в телевизионен ефир каузата на своя живот и коленичи пред нея, за да изтъкне по този начин високия си личен морал.

Изказани са съмнения, а имало и подписани сигнали, че лидираната от него партия ВМРО се финансира от далавери с неистински документи за придобиване на българско гражданство. Заподозреният за шеф на организирана престъпна група в битността си на председател на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев е станал шеф на тази агенция по препоръките и настояването на г-н Каракачанов.

Сега г-н Каракачанов твърди, че никой не може да знае накъде ще тръгне един човек, който е заел високоотговорна и високоплатена позиция по негови препоръки. Г-н Каракачанов заяви още, че ще се гръмне с личното си оръжие, ако се докаже, че ВМРО и той лично са в далаверата с желаещите българско гражданство по втория начин. Защото...

Той бил правил грешки в годините, през които е в политиката, но никога не бил посягал на „каузата на моя живот“, както той се изрази в оправдателно наклонение.

Първо, каузата е смислено употребена дума, когато става дума за общо дело и „каузата на моя живот“ звучи доста високопарно. Всеки може да има кауза, имаме в историята си примери за загинали за кауза велики българи, но „каузата на моя живот“, словосъчетание, употребено като средство за някаква от нещо защита, издава някаква морална неустойчивост.

И за политическия, и за нравствения пейзаж по управленческите ни върхове ще е добре г-н Каракачанов и партията му да се окажат чисти като планинско ручейче. И да не се налага български вицепремиер да разлайва медийните кучета на света, като така себеотрицателно, както се зарича, използва личното си оръжие.

А колкото до това, че не само той, а никой не можел да предвиди, че препоръчаният от него човек да оглави висока длъжност ще започне да дои тази длъжност за свое противозаконно облагодетелстване, г-н Каракачанов е прав, но само до половината от съждението си. Наистина, не може да предвиди. Но когато се наема да препоръчва някого, той, предполага се, е превъзмогнал съмненията си в моралната безупречност на препоръчвания. Но по правило от съуправляващите се изисква поръчителят да заложи своя авторитет като гаранция за истинността и сигурността на своите препоръки.

Когато препоръчаният от един политически лидер човек на висока правителствена позиция се издъни, залогът на препоръчващия се отнема. Залогът на г-н Каракачанов е неговият пост. Ако не беше на този пост, никой нямаше да се вслуша в препоръките му. Да не говорим, че ако се докаже в съда, това издънване на г-н Петър Харалампиев ще докаже, че г-н Каракачанов не разбира достатъчно от хора. А един амбициозен човек, който не разбира от хора, най-вероятно ще е полезен в политиката колкото далтонист, който вижда света само в нюансите на сивото, в живописта.

Но защо се сетих за „Пътуването на слона“? Когато го четях, ме впечатли абзацът, в който се споменава, че най-почитано божество в Индия е бог Ганеша, който е изобразяван с глава на слон. Тогава видях в Уикипедията, че името Ганеша е съставено от две имена или две понятия и означава върховен или главен помощник. Който помагал на интелектуалното и духовното във всемира, не само индийския - общия.

Прочетох още: "Във фигурата на Ганеша са вплетени много и различни символи. Огромното му тяло с изпъкнал корем представлява Вселената - природата, човечеството, и боговете живеят в корема му. Слонската глава символизира качествата на слона - любвеобилен, благороден и лоялен, но когато бъде предизвикан - изключително безмилостен и разрушителен“. Бог Ганеша би могъл без угризения да декларира кауза на живота си, ако не беше безсмъртен, каквито са всякаквите богове. Тези, които се правят на богоравни, винаги са фалшиви, та чак пластмасови.

Като прибавка към всичкото това, историкът проф. Пламен Павлов, който беше председател на Агенцията за българите в чужбина, заяви, че ставащото днес в тази агенция е гавра с българските общности по света, за които България е свято име. Той призова държавата ни да им се извини за това, че чрез своите покварени служители им причинява такива страдания.

Какво значи държавата да им се извини? Май г-н премиерът ни трябва да им се извини, тъй като вицепремиерите му Каракачанов и Симеонов, нарекли партиите си патриотични, се изживяват като непогрешими, що се касае до любовта им към България и българите, дори и тези по света. Да настояваш чувстващ се непогрешим да се извини за своя грешка, било все едно да убеждаваш лъва да вечеря със сено. Много ще му дойде на г-н премиера ни, вече се извини вместо един от заместниците си, без да може да го махне от главата си, защото ще се счупи управлението.

Заяви пред всички българи г-н Борисов, че държавата ни никога не е била в толкова добра кондиция, колкото е сега. Е, не каза, че това е благодарение на неговото управление, не каза и че това успешно според него управление е „каузата на неговия живот“, но при всички случаи трябва да се е надявал, че това се подразбира и у нас. Защото в Европа отдавна го знаят според негови изявления.

Оторизираните органи погнаха олигарсите и това, според много наблюдатели, се правело, за да се докаже на същата тази Европа, че у нас усилено се работи, за да възтържествува върховенството на закона.

Това, че лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, като непослушното дете от последния чин, запита защо повече от 20 години се крадяха предприятията, а чак сега арестуваха Баневи, ще да е бял кахър за управляващите. Кой ще му обърне внимание на г-н Манолов в Европа. А и той като основна синдикална фигура какво направи през тези 20 години, за да не се крадат предприятията?! После - никой не вземал синдикатите на сериозно...

Май заради такива като него и като тези, които пращат сигнали за морална неизрядност на г-н Каракачанов и партията му, г-н Тома Биков, който досущ като Ганеша охранява интелектуалното и духовното в управляващата коалиция, оповести, че държавата ще финансира само положителни и имиджови филми. Така де, като си нямаме в живота положителен управленски елит, да си го гледаме на кино или в телевизионен сериал. Добри артисти Господ ни е дал.

А по „Пътуването на слона“ бил направен и филм, но до нас не е стигнал.

Коментари