Daily Telegraph: Европарите съсипаха крепостите в България

В Англия ни се подиграха за бутафорните реставрации, които отблъснаха туристите

Коментари

от Дончо Донев 1002 прегледа 0

Мащабните реставраторски проекти у нас станаха повод за присмех в Англия. Един от най-авторитетните и тиражни вестници в света Daily Telegraph отделя специално място на бутафориите, с които бяха усвоени милиони евро на европейския данъкоплатец. Срещу тези огромни средства се получиха откровени глупости, на които ще ни се смеят идните поколения, според експерти. Изданието акцентира върху това, че голяма част от потрошените средства идват от британския данъкоплатец.

Пловдив засега успя да се спаси от превръщането на Небет тепе в бутафорен кич. Въпреки натиска на починалия наскоро шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров, пловдивската общественост даде отпор на идеята за идиотски крепостни стени, изградени от тухли от полимербетон. Димитров и хората, които стояха зад него обаче, успяха да превърнат романтичната южна алея на стария Созопол в отблъскващ кич, като изкорениха смокините и на тяхно място построиха нещо, наподобяващо декори за сапунена холивудска продукция.

"Проект за реставрация, финансиран от ЕС, превърна българските крепости в посмешище." Под това заглавие британският Daily Telegraph публикува статия за "реновирането" на културно-исторически забележителности с уклон към модернизиране, което от много български експерти беше определено като "бутафория" и "дисниленд".

Излети бяха милиони евро от финансирането от ЕС, за да се възстановят рушащите се стени и арки в миналия им блясък. Ала древните замъци и крепости на България се превърнаха в посмешище след калпавата реконструкция. Тези забележителности придобиха вид на хартиени замъци, отблъсквайки туристите", пише британското издание. И цитира пространен материал, публикуван от Balkan Insight под заглавие "Бутафорните замъци на България и неслучилият се туристически бум".

Ето и останалата част от статията на "Телеграф", която много синтезирано преразказва Balkan Insight:

"Реставраторите възнегодуваха срещу опитите да се построят наново средновековната крепост Кракра и римският форт при Траянови врата, както и много други, след като те бяха изградени, като се използваше полимербетон.

Провалилият се проект е управляван от българското правителство, което вложи собствени средства и близо 90 млн. евро от Фонда за регионално развитие на ЕС.

И ЕС, и правителството непублично са признали, че трябва да си извлекат поуки от провала.

"Тя плаче, това е плачеща крепост", казва архитектът реставратор Стела Дулева за Траянови врата в интервю пред Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР). "Оцеляла е 16 века и сега е унищожена от 2 млн. евро", добавя тя.

Реставрацията на крепостта Кракра, известна популярно вече като "картонения замък", е толкова зле приета, че местните власти вече гласуваха добавени елементи да бъдат демонтирани през 2019 г.

Междувременно византийската крепост на Яйлата беше наречена "Сиренето", след като беше достроена с гладки бели блокове, които се биеха с носещата белезите на времето фасада.

Това се случва, когато ЕС подновява контрола за това как се харчат фондовете за развитие след обвинения, че милиони са били присвоени от корумпирани властимащи и некадърни изпълнители.

Крепостите и замъците са източник на притеснение за културния министър Вежди Рашидов (в "Телеграф" са пропуснали уточнението, че става въпрос за бившия министър на културата Вежди Рашидов, който сега е председател на парламентарната комисия по култура - б. р.), който позорно обяви през 2015 г., че "малко бутафория ще допринесе много ползи за туризма".

"Първоначалната цел на програмата не е да спонсорира кича. За съжаление това е, което се е случило в много от случаите и е компрометирало идеята за развитие на туристически атракции", обяснява д-р Елка Дограмаджиева, доцент по туризъм в Софийския университет.

“Вместо да се фокусират върху стратегически забележителности, средствата бяха разпределени между подобни проекти, към които има скромен интерес от посетителите и в някои случаи са от малко значимост за науката", добавя тя.

"Нужно е повече от хубави алеи и указателни табели, за да привлечеш хората. Като цяло изглежда, че най-важната цел на местните власти е била да усвоят европейските пари, а не насърчаването на туризма", смята Дограмаджиева.

Материалът на "Болкан Инсайт" подчертава и разминаването във финансовите отчети на компаниите, които поддържат крепостите. От тях излиза, че приходите от туристи са много по-малко от очакваните.

Например крепостта Кракра е била посетена от 15 412 туристи през 2016 г., но от продажба на билети и туристически обиколки постъпленията са само 8000 евро, въпреки че средната цена на билет е 2 евро.

Скорошни данни от Националния статистически институт показват, че туристите отделят все по-малко време и пари за културни дейности в България.

Източник от Европейската комисия твърди: "В българската програма за развитие са дадени около 138, 5 млн. евро за инвестиции в устойчиви туристически проекти в периода на финансиране от 2007 до 2013 г. Инвестиции е имало в над 70 културни забележителности. Всички са извършени в близко сътрудничество с Министерството на културата и консултации с експерти и са внимателно контролирани от отговорните органи".

Българското правителство не е отговорило на искането за коментар.

Коментари