Домът на Николаки Христович станал Етнографски музей

Наричали къщата на чорбаджията Велчо "Конака"

Пазарджик

от Екип Марица 1148 прегледа 0

Александра МУСИЕВСКА, "Пазарджишка Марица"

Една от големите  къщи от епохата на Възраждането в Пазарджик е тази на Николаки Христович. Като най-добър експонат от това време тя е реставрирана и превърната в Етнографски музей. Сградата е обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата в брой 25 на Държавен вестник от 1998 г. Тя  е разположена на улица  "Отец Паисий" срещу двора на църквата "Света Богородица" и е построена от брациговски майстори.

Николаки Христович се преселил в Пазарджик от Сестримо. Тъй като неговият занаят, джелепството, носил по онова време големи доходи, той бързо забогатял. Като заможен човек построил хубава къща през 1850-а от цариградски тип. Сградата била на два ката, симетрична, с голям салон и от двете му страни по 3 стаи. Към втория етаж водели извити стълби. Висок дувар и до днес огражда къщата и двора, който бил огромен и постлан с едри каменни плочи.

Стените вътре в къщата били изографисани. По дъсчените тавани имало чудни фигури, картини и портрети. В почти всяка стая имало високи бакърени мангани, шарени килими и черги. Гостната била наредена с виенски столове и маса, с нагиздена алафранга  и широки миндери. Всяка стая имала по 5-6 прозореца. На всеки от тях висели тежки червени пердета.

Богатството на Христович го правило голям човек и турците му имали уважение. Добре живеел той с тях,но не забравял и църковните работи. Чорбаджийството и гърчеенето му го карали да държи позиция, противна на църковните деятели. Христович, брат му Георги и чорбаджи Велчо с поведението си колкото помагали за църковната борба, толкова и пречели. Все пак българщината надвила у джелепина. Промяната у него се дължала на сина му Тодор, който бил един от първите членове на комитета, основан от Бенковски. Въпреки че бил член на Меджлиса, Николаки Христович съобщил на сина си Тодор, че Азис паша тръгва към Панагюрище да потушава бунта. През Освободителната война Николаки Христович бил отведен на заточение, но по нареждане на султана бил освободен още в Цариград.

Потомството на Николаки Христович тръгнало по пътя на просветните българи. Синът му Тодор станал
съдия в Пазарджик. Негов племенник бил Георги Христович, който бил  учен агроном. Той направил образцово земеделско стопанство и винарска изба в Саранбей (Септември)

Друг известен чорбаджия през Възраждането бил Велчо. Неговият дом се намирал на улица "Георги Бенковски". Пазарджиклии наричали къщата му "конака". Тя била стара сграда на два ката, но вътре наредена по чорбаджийски. Дворът бил широк и в него имало ниски къщички за измекярите му.
Като всеки чорбаджия, и той бил тачен от турците. Имал достъп в конака, участвал в Меджлиса. По време на въстанието чорбаджи Велчо отървал от въжето не един бунтовник. До местния революционен комитет обаче достигнали и слухове,че бил приятел на турците,че предавал революционерите. Членовете на комитета решели да приложат "устава" или с други думи предателят да бъде наказан със смърт. Тези слухове достигнали до самия Левски. Той поискал да разбере истината. Наредил да да се направи събрание и чорбаджията да бъде поканен на него. По време на събранието Весил Левски се скрил, за да слуша. Членовете обсъждали въпросите на борбата.  Самият чорбаджи Велчо също взел думата. Давал добри съвети и наставления. Обещал подкрепата си за общото дело и дори къщата си за укриване на подгонени революционери. След като си отишъл, Левски излязъл от тайника и казал на членовете: "Народен човек е чорбаджи Велчо, пазете го като очите си!".

Не по-малко известна била сградата на Ръжанковия хан. След Освобождението от него останала само паметна плоча на жилищен блок на улица "Батак". Някога в хана отсядали Левски и Бенковски, но след това от него останала само една стара, грохнала сграда от кирпич и дърво.

В Ръжанковия хан имало скривалище и тъмна стая, но тъй като се намирал в турската махала, Левски избягвал да преспива в него. Най-често оставял коня, влизал в хана и поздравявал присъстващите. След като изпиел кафето си, той изчезвал някъде с ханджията.

С големия брат, Никола Ръжанков, Васил Левски, се познавал още от Букурещ. Затова като пристигнал  за първи път в Пазарджик, той дошъл при стар приятел. Когато в студената вече на 4 февруари 1876-а Бенковски дошъл в Пазарджик, Отон Иванов и Георги Манев  го отвели именно в Ръжанковия хан.  Оттам те отишли във Варошкото училище, където бил основан Вторият революционен комитет.
По-малкият брат, Иван Ръжанков, също не бил чужд на революционното движение. Съзаклятник, приятел и укривател на Левски, Бенковски и Волов, след бягството на брат си той бил арестуван, осъден и изпратен в Одринския затвор. След Априлското въстание наново бил съден и заточен в Мала Азия. Доживял свободата и се прибрал в родния Пазарджик, където бил избиран за заместник-кмет.