Гайдар свали 35 кг, за да стане пожарникар

С музиката спасявам душата на хората, а с огнеборството - живота им, казва 26-годишният Явор Бобев

България

от Гергана Василева 1452 прегледа 0

Ако с музиката лекувам душата, с работата в пожарната ще спасявам човешки животи. Това е професията, която ми лежи на сърце, споделя 26-годишният Явор Бобев. Пловдивчанинът има музикално образование, но детската му мечта била да стане огнеборец. Преди дни той спечели конкурса и бе одобрен да влезе в редиците на пожарната, след като премина през четирите етапа. А за да се справи с тестовете по физическа подготовка, се наложило да свали 35 килограма.


„Преди две години тежах 130 кг. Това е вторият ми опит да стана огнеборец", разказва Явор. И обяснява, че първият бил неуспешен, тъй като килограмите му попречили да се справи с физическите изпитания.

„Само аз си знам какво ми костваше, това са много ограничения не само в храната", спомня си той.

За две години успял да свали 35 килограма и то не само с глад, но и със спорт - тичал упорито на Гребната база. Но според него най-важното да успее се оказала силната му мотивация да сбъдне детската си мечта и да стане пожарникар.

Явор завършил музикална паралелка в СОУ „Любен Каравелов” с профил „народна музика". Специалността му е гайда, има школа в читалище „Иван Вазов" в „Коматево", където обучава в момента 12 деца. Заедно с по-големите са общо 16 човека, разказва бъдещият пожарникар. Има над 90 изяви на сцена и всички, с изключение на едно, са със спечелени призови места. В момента е последна година в ПУ „П. Хилендарски" в специалността „Педагогика на музиката". Завършил е семестриално и му остават само държавните изпити. Най-вероятно ще отложи държавния изпит, който ще съвпадне с обучението в пожарникарската школа - три месеца във Варна и още толкова в Монтана.

Първият му досег с гайдата бил като дете покрай баща му, който се занимавал с музикалния инструмент една година в Котел.

"Когато бях малък, той си посвирваше от време на време. Много ми харесваше да го слушам, така се запалих и на един мой рожден ден той ми подари гайда. Малко хора знаят, но гайдата има една специфична миризма на животинска кожа, която не на всеки се харесва. Когато за пръв пат я поех, това леко ме отблъсна, но баща ми ме помоли да потрая и опитам", спомня си Явор. Така той завършва музикално образование, има над 90 участия на различни сцени и различни конкурси, като ги е печелил винаги с призови места. През цялото време обаче мечтае да стане пожарникар.

„Искам да съм в помощ на обществото и хората. Не съм мислил да напускам България. Аз съм голям родолюбец. Народната музика, която свиря, и гайдата са ми изградили тази любов към България. Според мен младите са тези, които могат да променят страната ни, да я направят по-добра за всички нас. България ми харесва, обичам родината си и искам да съм пожарникар и музикант тук", споделя Явор.

Обяснява, че музиката и упражненията с един от най-трудните, но красиви български инструменти го е възпитала в упоритост, последователност и го е изградила като добър човек. Защото, както казва народът: „Който пее и свири, зло не мисли".

„Гайдата е инструмент, който събужда у човека всички чувства - от тъга до веселие. Виждал съм как реагират хората, като засвиря. Някои се разплакват, други скачат и изиграват едно хоро. Затова съм приел, че по този начин спасявам душите на хората. В пожарната пък ще мога да спасявам животът им", споделя Явор. Категоричен е, че няма да изостави гайдата и ще продължи да свири, докато е пожарникар.

„Едното не пречи на другото. А и ако един ден не свиря, имам чувството, че рамото започва да ме боли, защото не усещам инструмента", казва той. Познатите му споделят, че Явор е душата на компанията и няма случай, в който да се съберат и той да не надуе гайдата. С младия мъж огнеборците гайдари в пожарната стават четирима.

„Вече обмисляме с колегите да направим един гайдарски състав", шегува се Явор.

Споделя, че не знае какво го чака първият ден като пожарникар, но е психически подготвен за всичко. Привлича го и адреналинът в професията. За пръв път го изпитал, когато преди четири години пламнал коминът на кооперацията, в която живеел. Тогава се сблъсква с огнената стихия. Оказал се рамо до рамо с пожарникарите.

"Изборът ми за пожарната не беше заради заплащането или други бонуси в тази система, а защото мечтая да работя това. Смятам, че сега е времето да изкачвам стъпала и да реализирам целите.

Много хора са ми казвали, че това е опасна професия, да се откажа. Ала в живота има риск във всяко едно нещо. Дори когато шофираш и да спазваш правилника, не знаеш колегата отсреща какво би направил.

Не изпитвам никакви страхове, смятам, че никой не може да избяга от съдбата си. Каквото има да стане, ще стане", разсъждава Явор.

Призивът му към всички млади хора е да следват мечтите си, да правят това, което искат.

"Не съм мислил докъде ще стигна в професията. Просто искам да си върша работата както трябва. Понеже съм човек, който, като се захване с нещо, обича да го изпипва докрай. Дали ще е в свиренето, или в огнеборството, няма значение", заявява огнеборецът гайдар.

Коментари