Хайдутин до хайдутина, мила моя майно ле…

70% от хората декларират готовност за саморазправа, ако хванат крадец в дома си

Коментари

от Борислав Наумов 396 прегледа 0

Българинът е кибритлия, много курназ, доста каубой, шериф в собствения си дом и в повечето от случаите - човек, който първо стреля, а после мисли. Това говорят, поне на първо четене, резултатите от нашата анкета. В нея, веднага след случая с простреляния апаш в Пловдив, попитахме читателите на „Пазарджишка Марица“: „Какво ще направите, ако заловите крадец в дома си?“.

Над 70% от участвалите в анкетата дават отговор, от който става ясно, че крадецът ще ритне менчето, ще гушне босилека, ще си намери майстора и въобще ще бъде отнесен от стопанина като уличен боклук от цунами.

Точно 42,7% са избрали отговора: „Първо стрелям, а после питам“. Това звучи страшно в страна, в която в населението има над 480 000 законно притежавани и регистрирани оръжия и дявол знае колко - незаконно притежавани. Както беше и в случая с пловдивския доктор, гръмнал крадец с живописния прякор Жоро Плъха. Чисто формално, надали може да се говори за неизбежна отбрана във вариант „Първо стрелям, а после питам“. Това си е чиста саморазправа. Друг е въпросът, че за цяла година простреляните крадци в национален мащаб са има-няма дузина, поне ако се съди по публикациите в медиите. И понеже заловените на местопрестъплението апаши със сигурност са в пъти повече - налага се изводът, че заканата „Първо стрелям, а после питам“ е повече демонстрация на курназлък, отколкото осъзнат модел на поведение в конкретна ситуация.

В голяма степен същото се отнася и за онези 27,6% от читателите ни, избрали отговора: „Грабвам ножа и тръгвам да браня семейството си“. Опити за самозащита има и винаги е имало, особено по селата, където е по-лесно да видиш бяла лястовица, отколкото полицейски патрул. На такива места и крадците са особено нагли, а хората - най-често многократно обирани пенсионери - са готови да бранят имот и чест дори с бастун. Подобна схватка е повече от неравностойна. Затова говорят заглавия, като това например: „Крадец преби 83-годишен дядо, защото не намери плячка в дома му“. Но колкото и невероятно да звучи, случва се и обратно: „87-годишен дядо преби крадец в Съединение“.

А какви баби има само. Чуйте, макар че звучи като градска легенда: “Баба на 86 години преби крадец, счупи му главата с бастун“.

Хвала на такива баби и дядовци! При все че надали могат да повторят юначните си подвизи…

Но какво им остава на хората, които нямат оръжие - дори да са готови първо да стрелят, а после да питат; не владеят ножа като Динко Хаирсъзина; подвластни са на нормалните човешки чувства и емоции като страх, загуба на ума и дума, подкосяване на краката и т.н.

Едва всеки шести казва, че ще набере телефона за спешни случа 112. Лошо звучи! Защото недвусмислено показва недоверие в стандартните механизми за реакция при такива случаи. А това означава и съмнение в способността на държавата да защити гражданите си.

Други 13% от участниците в нашата анкета признават: „Така ще се паникьосам, че ще загубя ума и дума“. Което всъщност е повече от нормална човешка реакция. Много по-нормална от екстремно самохвалното: „Първо стрелям, а после питам“.

И накрая един песимистичен прочит на резултатите от анкетата ни. Едва 1,1% от участвалите в нея казват, че ще потърсят помощ от съседите си. И това в страна, където с векове се е смятало, че добрият съсед е повече от роднина. Било е. Но е дошло време, в което отчуждението е взело връх, а кибритлийските емоции преобладават. Това е видно както в междусъседските отношения, така и в заканите какво ще се случи при среща с крадец на собствена територия.

Дано не ви се случва!

Коментари