Йорданка Хаджийска: Наши воини стъпват на Ботуша в 354 г.

Имало е кардинал Булгаро и благороднически фамилии Булгарини, Булгарело, Булгаручи, казва патриотката

Интервю

от Даниела Арнаудова 1185 прегледа 0

Йорданка Хаджийска: Наши воини стъпват на Ботуша в 354 г.

Йорданка Хаджийска е завършила Музикалната академия в Пловдив със специалност флейта. Родом е от град Луковит. Дълго работи като музикален педагог. 15 години живее и в Италия, от които няколко във Флоренция, където свири в състав за старинна барокова музика. Има интереси в областта на историята и етнографията.

Днес живее в Пловдив, където със съпруга си проф. Дамян Попхристов основават Фондация „Български Център Просветление”. Целта им е да издирват, запазват и пропагандират непознати факти от българската история.

Йорданка Хаджийска, Фондация „Български Център Просветление”


- Откъде започва вашето проучване за българските корени в
Италия?


- През 2015 г. направихме там пътуващ семинар на тема: „По стъпките на предците ни". Живяла съм 15 години в Италия. За това време издирих много материали за българското присъствие на Апенините. Започнах от Болоня и българина Булгаро дей Булгари (лат. Bulgarus de Bulgariis) - един от основателите на първия светски университет в Европа - Болонския университет от 12. век. Посетих стария университет в Болоня, който в момента е Градска библиотека. Взех разрешение да посетим капелата (малка църква) към университета - наричат я „Санта Мария дей Булгари” (църквата на българите).

Направих запитване за българската следа на Апенините и в Бояно, Кантелупо, Верчели, Булгарело. С най-много информация и запазени следи се оказа градчето Челе ди Булгерия в Южна Италия, основано от българския кан Алцек през VII век - 667 г.

- Казвате, че самите италианци са говорили за паметник на Алцек.

- Да, така е. Нашият гид д-р Паскуале Карели ни разказа как преди време издал книга за историята на града. В нея специално място е отредено на Алцек. Тогава се намесил кметският комисар сеньор Амантея, който казал: „Защо да не възродим паметта на Алцек? Опазиш ли паметта, ще опазиш и културата". И така в града се заговорило за паметник.

- Българите на Алцек ли са първите наши преселници по тези земи?

- Има и по-ранни данни - още в 354 г. е имало българи, които са се сражавали на страната на Гърция. Част от Апенинския полуостров по това време е владение на гръцки колонии и в изворите се говори за „булгари”, свързани със събитията. В V век има данни за кардинал, който е носил името Булгаро.

Следващата голяма вълна на българско преселение е в Северна Италия, през 452 г. българи навлизат в областта Фриули и след военните действия се заселват трайно там. През 485 година има ново навлизане на български войски в областта Венето. В 568 г. по времето на Албуин много българи, участвали в неговите войни, биват трайно заселени в Ломбардия, Тоскана и Лигурия, където им се предоставят земи. В архивите на тези области са намерени много благороднически фамилии с българска етимология - Булгарини, Булгарело, Булгаручи. Във Верчели и до днес съществува така нареченият „българския замък“ на богата средновековна фамилия.

- А как набавихте средства за паметника?

- Идеята за паметника така ни увлече, че скоро се заехме с нейното осъществяване. Първо се запитахме кой би могъл да го изработи. Тогава се свързахме с фирма Treasure от Варна. В лицето на нейния президент Николай Нинов и Ивелин Михайлов от Together намерихме точните хора - млади и дръзки, патриотично настроени и вдъхновени. Те много бързо приеха предизвикателството, включиха скулптора Дишко Дишков, намериха и спонсори и се започна. Тук искам да спомена имената на спонсорите: Ивелин Михайлов, Пламен Кънчев, Стефка Стоименова, Сотир Немов, Александър Гонев, Силвия Попова, Милен Врабевски, Христо Андонов, Теодор Замфиров, Мартин Сребров, както и „Геотехмин”, „Сезам Трейд", „Арес Груп".

- Подкрепи ли ви местната власт?

-Срещите ни с кмета на Челе ди Булгерия - г-н Джино Марота, преминаха като по вода. Заради личната му съпричастност всички необходими процедури за поставянето на паметника бяха придвижени много бързо от италианска страна. Това, което особено ни развълнува, беше решението на местния градски съвет да преименува и площада на името на владетеля - Piazzetta Khan Alzeco.

А най-вълнуващият момент от самото откриване беше, когато платнището и внушителната фигура на кан Алцек се открои на вечерното небе с поглед към планината Булгерия. В този момент хор от деца от местното училище запяха на прекрасен български език нашия химн, а след това - и италианския.

Коментари