Майка и син се намериха след 18 години

Регион

от Екип Марица 472 прегледа 0

Майка и син се намериха след 18 години

ВУИ „Ангел Узунов” – Ракитово е училище за момчета от 1 до 12 клас. Част от децата идват от Центрове за деца от семеен тип (ЦНСТ) от цялата страна. Хасан е едно от тези момчета. Той знае, че има родители. Дори при едно дело ги е виждал, но не поддържа връзка с тях. Тази пролет ще навърши 18 години и проявява желание да се свърже с майка си. Чрез ИДПС от неговия район успява да намери предполагаем адрес на родителите си, които може вече не живеят заедно. Класната възпитателка Цветана Добрева му помага да подготви собственоръчно картички и мартенички за майката и бащата. Момчето изпраща картичките с мартенички и честити на майка си празника 8ми март, а на баща си първа пролет. Надеждата да отговори някой от тях след толкова години не е голяма, но Хасан вярва в доброто и решава да чака.

Междувременно 14 момчета от ВУИ – Ракитово приемат предизвикателството, отправено към тях от учителите Свилен Топчиев и Петър Петров, психолога Мариана Пелева и ресурсния учител Сузана Тронова. Идеята е само за няколко дни да научат стихове за майката и за учителката, за да поздравят за празника 8ми март жените от училището и от Клуба на пенсионера в Ракитово. Подготвени са ученическите униформи, вълнението е голямо. В последния момент три от момчетата се отказват от участие в рецитала, защото времето е кратко и не са могли да научат стиховете наизуст. Вероятно тук оказва влияние и факта, че част от децата много трудно говорят за майката – някои нямат майки, други са оставени по Домове за деца без родителски грижи. Отказват се Дамян, Митко, Валери. Но останалите 11 продължават и след часовете в петък на 8мимарт, облечени в ученическите униформи, застават пред публиката от ученици, служители, учители. Думите от хубавите български стихове предизвикват буря в сърцата както на рецитаторите, така и на публиката. Сълзи в очите на учителките и служителките предизвикват изпълненията на Иван от VІ кл., Николай от VІІІ кл., Златин от Х кл., Христо от VІІІ кл., Асен от VІ кл., Денис от VІ кл. Традиционно добре се представят Теодор от Х кл., Симеон от Х кл., Махмуд от ХІ кл. Приятна изненада за публиката са Алекс от VІІ кл. и Гюлдуван от Х кл.

Веднага след представянето в училището директорът Георги Янушев и учителят Свилен Топчиев съпровождат рецитаторите до Клуба на пенсионера в Ракитово, където повече от петдесетина пенсионери, преимуществено жени, са се събрали за празнуване на 8ми март. Те вече познават момчетата от ВУИ. Повечето от момчетата не са излизали пред толкова голяма външна публика. А и в помещението на Клуба те са на една ръка разстояние от пенсионерите. Няма дистанция и сцена, сякаш публика и изпълнители са се смесили. Златин моли да остане там, но да не участва. Обикновено увереният Денис стиска в изпотената длан листчето със стиховете, а Иван почти е скован от напрежение и когато идва неговият ред да рецитира почти не може да изговори думите.

Независимо от притеснението момчетата са добре приети от пенсионерите. Жените, а и възрастните мъже, им ръкопляскат и им говорят като на свои деца и внуци. Показателно е, че един от пенсионерите два-три часа след рецитала, срещайки учители от ВУИ в центъра на Ракитово, специално ги поздравява. Вълнението му е толкова голямо, че говорейки за децата гласът му трепери и все още сълзите му напират и е готов да се разплаче. Успява да каже само няколко думи и се отдалечава.

Няколко дни след 8ми март идва поредната изненада. Майката на Хасан се обажда и иска да чуе момчето си. Толкова години са минали, но едва сега намира сили да заговори. Разбрал кой е от другата страна, Хасан най-напред сяда на стол в учителската стая на ВУИ, преди да поеме телефонния апарат. Сигурно стотици пъти си е представял този момент, когато ще чуе гласа на майка си. Оказва се, че там е и малката му сестра, която живее с родителите си. Тя също иска да го чуе.

Обикновено се казва, че по Коледа се случват чудеса. За Хасан тазгодишният 8ми март донесе истинско чудо. За останалите момчета от ВУИ – Ракитово този празник също ще остане незабравим.

Свилен Топчиев – учител от ВУИ

Коментари