Наричали вестника Българския "Таймс"

Пазарджик

от Екип Марица 321 прегледа 0

Наричали вестника Българския "Таймс"

Най-старата жива пловдивска марка се появява на бял свят на 25 юли 1878 година. Тогава излиза първият брой на вестник „Марица“, който бързо се превръща в „общонароден“ информационен лидер. Три години по-късно е създадена пивоварната "Каменица", а едва през 1892-а "Ален мак".  

Идеята за издаване на голям български вестник в Пловдив се върти в главите на възрожденците година по-рано, по време на Руско-турската освободителна война. Доказателства за това са няколко писма между Христо Г. Данов и професор Марин Дринов от декември 1877 г. Тъй като по това време обстоятелствата са обтегнати, няма почва за осъществяване на идеята. 

Година по-късно отново се повдига въпросът за създаване на български вестник в новосформираната Източна Румелия. Инициатор е Временното руско управление, чиито членове искат да запазят силните си позиции в страната. За идеята се застъпва и княз Дондуков-Корсаков, който по това време се намира в Пловдив. Той отново повдига въпроса за издаване на вестник, който да защищава българските интереси в тази част на България, откъсната по силата на Берлинския договор и оставена васална на Турция. 

Всичко това се превръща в реалност, когато вицегубернаторът на Пловдив Тодор Бурмов, по-късно министър председател на България, предлага на Христо Г. Данов да поеме издаването на вестника. За целта е отпусната една субсидия от 3000 рубли, с която да започне работата. Данов, който вече е взел присърце идеята, поема тази задача като едно голямо народополезно и отговорно дело. Организира работата и съставя екип от изключително ерудирани автори и редактори. 

Вестник „Марица“ излиза цели седем години - 745 брой на изданието, който е последен и все още не е намерен, е отпечатан на 6 септември 1885 г., в деня на Съединението. Неговото предназначение от началото до края е борба против Берлинския договор. Голяма заслуга на вестника, както изтъква по-късно един от неговите редактори Стефан Бобчев, е, че той прави всичко възможно със своите статии, протести, мемоари, статистически данни да не се допусне Източна Румелия да стане вилает, а да се разбере, че съществува една Южна България, която един ден трябва да се съедини с Княжеството. 

Тъй като е иницииран от Временното руско управление, от началото до края си вестникът поддържа неизменна русофилска политика. „Марица" е официоз и поддържа рубрика „Официален отдел", в която се обнародват различни правителствени разпореждания. 

По румелийско време пловдивчани говорят, четат и пишат на френски език. На този език са и техните изложения, опровержения и протести,  които трябва да се чуят и разберат в чужбина. За тази цел от бр. 4 на вестник  "Марица" започва отпечатване на статии на френски език за истинското съотношение на етносите в областта, опровергават се клеветите срещу българите, излагат се целите и задачите на българската политика. 

Големият пловдивски вестник взема дейно участие не само в живота на Източна Румелия, а следи и отразява и събитията в Княжество България, от където получава редовни    кореспонденции. Затова с право се счита и за общонационален вестник. 

Въпреки че разноските по редактирането и издаването на вестника са често пъти по-големи от  приходите, за Христо Г. Данов „Марица“ е по-скоро кауза, отколкото бизнес. Данов остава издател на вестника от началото до края. Той не им се меси пряко в работата на редакторите и словослагателите и често заръчвал: „Пишете и знайте, че над вас стои само един интерес - интересът на народа". 

По това време наричали „Марица“ българския „Таймс“. Защото отразявал събитията обективно и само в редки случаи редакторите му хлътвали в елементарни политически свади. На челно място в изданието се поставяли проблемите на нацията, а обединението на българите било свято дело за редакторите. 

Христо Г. Данов събира и подвързва пет течения от вестника, които подарява на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, където те се пазят и до днес. Обещал занапред да изпраща по един безплатен абонамент. Ценният дар е инвентиран в първия журнал на библиотеката със забележка „Дар от книжаря X. Г. Данов  в  Пловдив".

Коментари