Навършиха се 19 години от смъртта на Илия Минев

Паметникът му в Септември е отрупан с цветя

Регион

от Екип Марица 62 прегледа 0

Навършиха се 19 години от смъртта на Илия Минев

Навършиха се 19 години от смъртта на непримиримия Илия Минев, роден през 1917 г. в Септември, тогава Саранбей.


Илия Минев е определян като политическият затворник с най-продължителен престой зад решетките по време на комунистическия режим.

Основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) по времето на комунизма си отиде през 2000 г., оставен в нищета в старчески дом в Пазарджик.

Илия Минев е пример за непримиримост и несломим дух по време на комунизма. Той е арестуван като активист на легионерите още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946 г. отново по обвинение, че „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия.
Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. Прекарва затворен до 1978 г., като обикаля почти всички затвори на страната. С по-дълги престои в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвори. По време на затворническите си години 1860 дни е поставен в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.
След излизането му на свобода е въдворен в гр. Септември, където са му наложени редица ограничителни мерки. ДС продължава да го наблюдава.
В периода 1984-1985 г. работи активно по организирането на дружество за защита правата на човека. През декември 1986 г. Илия Минев, Цеко Цеков, Григор Симов, Стефан Савовски, Минка и Божидар Статеви и Едуард Генов подписват писмо-апел до конференцията във Виена за преглед да договореностите от Хелзинки с призив форумът да не приключва своята дейност, „преди да бъдат осигурени най-елементарните човешки права за всички европейски народи”. Апелът стига до Конференцията чрез посолството на САЩ. С изключение на Минка Статева всички, които са го подписали са арестувани и подложени на разпити в Главно следствено управление на МВР-ДС.
През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации за защита на правата на човека, в което описва циничното нарушаване на човешките правата в НРБ.
Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, но е поставен под домашен арест е в гр. Септември. На 16 януари 1988 г. в дома си в гр. Септември, Илия Минев и група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека. Датата не е случайна – на 16 януари 1969 г. чешкият студен Ян Палах се самозапалва на Вацлавския площад в Прага в знак на протест срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия.
През лятото на 1989 г. в НДЗПЧ настъпва разделение, след като Румен Воденичаров отцепва софийската група в дружеството и го оглавява. Неговият избор не е признат от Минев. По-късно, през 1992 г., Румен Воденичаров се явява като кандидат за вицепрезидент на комуниста Велко Вълканов, подкрепяни от БСП, а през 2011 г. Воденичаров се поклони на паметника на Тодор Живков в Правец при честването на 100-годишнината от рождението на бившия генерален секретар на БКП.
За да противодейства на НДЗПЧ комунистическият режим създава (март 1988 г.) казионен Комитет по правата на човека начело със секретаря на ЦК на БКП Константин Теллалов и представител на България в международните организации в Женева при службите на ООН.
След 10 ноември 1989 г. Илия Минев не е допуснат до участие в политическия живот. Попречено му е дори да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. в София, където се изказва Румен Воденичаров.
След смъртта му през 2000 г. президентът Петър Стоянов го награждава посмъртно с орден „Стара планина” I степен. В родният му гр. Септември е издигнат паметник.
По инициатива на Тошо Пейков и Столична община през 2002 г. е издигнат паметник на Илия Минев и в София, в градинката пред храм „Преображение Господне” в кв. „Лозенец”.

Коментари