Отгледан в дом за сираци успял предприемач се връща в Паталеница

Историята на ученик от школото трогна бившите му преподаватели и им върна уникални спомени

Регион

от Екип Марица 600 прегледа 0

Учителка от Паталеница - Павлина Кременарова, получила неочаквано и много мило писмо от бивш възпитаник на местното Основно училище "Константин Величков", съобщи директорът Никола Колев. Младият мъж израснал в бившия Дом за деца и юноши "Лазар Боснев" в селото. След закриването му бил преместен в социално заведение в Пловдив.

Трудното детство обаче не му попречило да се изгради като човек и като успешен предприемач. В момента бедното някога момче има своя фирма в Нидерландия, владее три чужди езика и е благодарен на съдбата. Най-приятната изненада е, че се гласи да навести пазарджишкото село, с което го свързват мили детски спомени, в края на юли, когато местните вдигат голям събор.

Въпреки нерадостите на старта на живота си, Георги, или Джордж Илиев с много топли думи пише, че пази красиви детски спомени от Паталеница. Помни учителите си и ги изрежда с имената и фамилиите им в милото послание. Споделя как понякога сънува пансиона, селото, училището. Със същите приятни емоции пише и за бившия вече дом „Рада Киркович“ и Пловдив. Затова иска да се върне поне за малко там, където го тегли носталгията.

„Сега живея в Нидерландия, Амстердам, за постоянно, пише Георги. Тук работя, като строителен бояджия и шпакловчик. Имам моя собствена фирма Klussenbedrijf AIG-17. Владея английски, нидерландски и френски език. Господ ми помогна в живота и сега си живея живота спокойно. Само където ме връща носталгията в с. Паталеница и Баткун. И Пловдив ми е любим град. Израснах, изучих се и станах човек на 36 години. Ще дойда и на театъра (Шекспировия фестивал на театрална школа „Петровден“ – б.р.). Не знам дали познавате Славена Адамова и Спаска, с тях учихме заедно от първи клас.

Поздрави на директора от бивш ученик от интерната. Той ще се сети. Добри времена бяха“.

Посланието му събуди силни емоции и у някогашните му учители в Паталеница, които сега с нетърпение очакват предстоящото гостуване, разказа директорът на ОУ „Константин Величков“ Никола Колев.

„Вълнуващо е да си спомним за онези години, признава той. А историята е много трогателна и вълнуваща. Тя показва, че независимо какво е било детството ти, можеш да начертаеш своя успешен път в живота – ето, Георги го доказва. И това много радва всички нас!“.

Домът бил закрит през 1997 година въпреки упоритите опити на Колев да го запази. Децата били преместени заедно с цялото оборудване в дом „Рада Киркович“ в Пловдив. Така загубили връзка с Паталеница. С много малко от тях Колев и колегите му са се виждали и чували след това.

С Георги също изгубили връзка. Спомнят си обаче кой е, дори намерили негова снимка от детството с двете му учителки и я публикували в страницата на училището, заедно с актуална, за да се види как се е променил и вече се е превърнал в снажен млад мъж.

Колев разказва още, че в онези години в дома в Баткун постъпвали всякакви деца – и сираци, и изоставени, и дадени за временно отглеждане заради непреодолими трудности в семействата им. Но всички – с тежка съдба.

„Налагаше се с тях да работим много самоотвержено и отговорно, отбелязва директорът. Правехме едни изследвания и често се оказваше, че дечица без семейства идват седемгодишни при нас, но развитието им е на нивото на тригодишни деца. Ако използвам съвременната терминология – налагаше се да прилагаме иновативни способи и методики, за да им помогнем да наваксат и да настигнат връстниците си. Но така или иначе успявахме. Бях възхитен, когато нашите колеги научиха да пише детенце без пръсти. Така се беше родило – само с длани, но те направиха смятаното за невъзможно – научиха го да пише! Те наистина тръгваха от нулата, затова е впечатляващо и много радващо колко много е постигнал Георги!“.

Освен старанието и двойно по-усърдната работа, която се налагала с тези малчугани, Колев не е забравил и покъртителни истории, провокирани от липсата на родителска обич.

„Никога няма да забравя как още в първия ми работен ден в това училище едно детенце се вкопчи в мен, разплака се и каза: „Ти си моят баща!“. Аз онемях! Не знаех как да реагирам! Тогава колегата, директорът на дома, дойде при нас, прегърна малчугана и ми обясни: „Не се притеснявай... Той е без родители, а много иска да има баща“. Повечето възпитаници на дома бяха такива. С колегите от социалното заведение работехме като един отбор. Давахме всичко от себе си. До обяд малките учеха при нас, следобед оставаха на занималня, така че по цял ден бяхме заедно. Сред тях имаше таланти. Не липсваха и други интересни истории“.

Георги го помнят в Паталеница като кротко и усмихнато момченце. Децата от дома се различавали от другите по това, че колкото пъти срещнат някого, винаги казвали „Добър ден!“. Както и той – бил възпитано и добро момче. Изключително рядко с някого от тях се явявали проблеми като лоша дисциплина или нежелание да учат, но и в такива случаи се намирало решение.

„Всичко това ни припомня, че е имало огромен смисъл от старанието ни, емоционално коментира Колев. Когато дойде някой като Георги – защото не е за първи път – и каже, ето, имам занаят, имам семейство, живея добре и почтено изкарвам прехраната си, за нас това означава много! Затова и написах във Фейсбук, че днешните теории за приобщаващо, интегрирано, включващо и какво ли не образование понякога ми звучат като сухи и кухи, като твърде-твърде откъснати от реалността. Защото ние тогава работехме много, без да имаме теории, наредби, евростандарти, но въпреки това успявахме, длъжни бяхме да дадем това на дечицата. Колегите сами си разработваха методики на базата на учителския и дори родителския си опит. А от педагогическите институти идваха да изучават. Когато има желание и отговорно отношение, нещата се получават. Нормативните документи могат да добавят нещо, но не могат да дадат кардинално решение“.

Методиката на паталенските учители била призната за изключително успешна. Имало дори идея да бъде публикувана, за да се ползва от следващите поколения преподаватели и психолози. За съжаление, до отпечатването и разпространяването й така и не се стигнало.

*Снимки - Никола Колев.

 

Коментари