Паметник на великия Борис Христов краси пространството пред съда

Пазарджик

от Екип Марица 274 прегледа 0

Бюст-паметник на световноизвестния оперен певец Борис Христов се издига от днес пред сградата на Съдебната палата в Пазарджик. Церемонията по откриването му уважиха както представителите на инициативния комитет, благодарение на който мемориалът вече краси пространството пред зданието, така и високи гости от столицата и от местни институции.

Той е направен от талантливия скулптор проф. Георги Чапкънов-Чапа, в основата на родолюбивата идея са двама пазарджишки адвокати – Хари Харалампиев и Николай Антов, а основен спомоществовател за осъществяването й е предприемачът инж. Емил Йончев. В инициативния комитет участва и общественикът Панайот Ляков.

Те решават да отдадат дължимото уважение на големия българин, чийто житейски път, макар и за кратко, е свързан с тракийския град. През 40-те години на миналия век Борис Христов е бил стажант-съдия в Пазарджишкия окръжен съд, припомни отново един от инициаторите - адвокат Хари Харалампиев. Тази година се навършват 105 години от рождението на великия творец. Събитието съвпадна и с честванията за 140-годишнината на правораздавателната институция, които продължават през цялата 2019-та.

Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на учители. Има по-голям брат – Николай. Още като дете се премества със семейството си в София. Борис демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Александър Невски“ от ранна детска възраст. От 1930 година пее в хор „Гусла“, на който е солист, припомни в речта си инж. Емил Йончев.

Решаващ момент в живота му е Богоявление през 1942 г. Хорът на царския параклис, в който пее и Борис Христов, заедно с владишкия клир отслужва литургия. На почерпката в двореца царят кани хористите да изпеят няколко песни и Борис изпява баладата за хан Крум Страшни. Цар Борис III се приближава до него с думите: „Браво, младежо, с лекота махнахте главата на Никифор! Кога да ви чуем в операта?".

Христов отговаря: „Ваше Величество, аз съм съдия в Пазарджик.“ Царят казва: „Съдиите са хубаво нещо, но у нас са повече от достатъчно. А големите певци са рядкост. Тръгвате за Италия". 

В Рим, след като го чуват А. Пертиле, Б. Джили, Де Лука – световни величия, го насочват към баритона легенда Страчиари – професор в кралската академия „Санта Чичилия“. За съжаление Борис III не доживява да чуе феноменалния бас.

За няколко години Борис превзема световните сцени и през 1950 г. вече е голям певец в Метрополитен опера в Ню Йорк. Америка иска да го види, аплодира и короняса. Но Борис не получава американска виза като „руски шпионин“
Впоследствие става ясно, че не комунистите, а Коза ностра е провалила една велика среща на двамата големи изгнаници – Борис Христов и Люба Велич.

През 1954 г. в София умира братът на Борис, Николай – виден столичен адвокат. Заради членството си в „Илинден“ Николай е хвърлен в концлагер. След смъртта му комунистите не пускат Борис да погребе брат си.

След години случката се повтаря – този път за баща му. Отново България не позволява на чедото си – най-великия певец в света, да погребе баща си. Все пак през 1967 г. успява да погребе майка си, която също умира в нищета. На всичко това гордият Борис Христов реагира с мълчание и прошка.

Прощавайки на мъчителите си през 80-те години, Борис Христов подарява на България къщата си в Рим за певческа академия. Великият бас приключва кариерата си с концерт в нея на 22 юни 1986. Умира в Рим на 28 юни 1993, но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Св. Александър Невски“. На режисираното от властите погребение тленните останки на великия Борис Христов са оградени с кордон и въжета, като на многохилядния народ не е позволено дори мъртъв да му се поклони отблизо.

 

Коментари