Парамедик взе съдбовна практика преди дипломирането си

Въпреки острата нужда от такива специалисти, Мирослав се оказва единствен в целия регион и в Пловдивско

Пазарджик

от Дора Цветкова 1156 прегледа 0

Единствения в Пазарджишко и Пловдивско парамедик 4 степен получи шанс да приложи почти всички умения по специалността (и не само) на практика малко преди да се дипломира. Съдбовна случайност го хвърля в епицентъра на огнен екшън, завършил с щастлив край – спасен човешки живот. На мъж, изваден от горяща къща на ръба на клиничната смърт и получил втори шанс благодарение на това, че в критичния момент случайността изпраща на мястото подходящия човек.

Драмата се разиграва на 24 декември в Црънча. Къщата на 48-годишния Атанас пламва, а стопанинът остава вътре, първоначално – без шансове да бъде спасен. В този момент оттам минава с колата си Мирослав Георгиев, след като току-що е закарал съпругата си – уважаваната акушерка Йорданка Станоева, на работа в Областната болница.

„Къщата беше обгърната от гъсти облаци дим, разказва Мирослав. Веднага спрях колата, взех каквито пожарогасители имах и тръгнах. Отпред цареше невъобразима паника. Жена, очевидно изпаднала в потрес от случващото се, успя само да ми каже, че вътре има човек, но нямало как да му помогнат. Действително, пушекът беше толкова гъст, че беше прекалено опасно човек да премине през него“.

Това обаче не отказва Георгиев. Той минава от задната страна на сградата. Забравил човешките си страхове, успява да се покатери по стената до втория етаж, разбива прозорците и влиза. Добира се до пострадалия, който в този момент е едно черно опушено тяло, свито на топка и почти без жизнени функции. Вече не диша. А дори човек със средна медицинска култура знае, че без кислород мозъкът загива за броени минути. Изнася го навън и започва да го реанимира. Освобождава дихателните пътища, на няколко пъти предизвиква самостоятелно дишане или свестява колабиращия човек.

„В този момент теорията, която уча вече две години, се наложи да приложа на практика, спомня си Мирослав. Така пострадалият пое спасителната си глътка въздух, отвори очи, постепенно се стабилизира. След малко дойдоха пожарна и линейка, колегите от Спешна помощ го поеха и го откараха в болницата. Но ако в тази ситуация на мое място беше неподготвен човек, краят щеше да е фатален, при такива състояния не всяка минута, а всяка секунда е решаваща“.

Не липсват и неприятни изненади. Огнеборцитесе оказват снабдени с бутилки на гърба, но пълни със сгъстен въздух вместо с кислород.

„Бях смаян, когато момчетата ми отговориха, че могат да подадат само най-обикновен въздух, какъвто човекът така или иначе вече самостоятелно вдишваше и нямаше нужда да му се подава от бутилка. Не се сдържах и ги попитах: „А какво ще стане, ако някой от вас пострада и се нуждае от кислород?“. Обясниха, че в такъв случай разчитат на линейките, оттам ползвали кислород. Жалко е, но в България няма достатъчно загриженост дори за безопасността на огнеборците!“.

Дни след инцидента парамедикът отива да види как е обгазеният мъж. От близките му научава, че все ощепоказва симптоми на силна интоксикация, отказва да се храни, нуждае се от лечение.

„Пушекът съдържа силни токсини и е нужно доста време, докато организмът се изчисти, обяснява Георгиев. Роднините му обаче споделиха, че нямал осигуровки и не можело да се лекува в болница“.

Разочарование за Мирослав било и да проумее, че хората, включително тези от спешния екип, не знаят достатъчно за парамедиците и тяхната роля в критични ситуации. Лекарите изобщо не се доверили на неговата анамнеза (основни данни за здравословното състояние на пациента) и предпочели да снемат своя. И това донякъде е обяснимо. След толкова години напразно говорене по темата обучение на такива специалисти в обществени учебни заведения няма. Двегодишна подготовка за най-високата четвърта степен предлага само един колеж, и то частен. За да учиш, се плащаш. А след като не виждаме парамедици в практиката, е нормално да не знаем достатъчно за тях.

„Все още се броим на пръсти парамедиците четвърта степен в цяла България, именно защото обучението е само в един частен колеж. Доколкото знам, държавата обучава, но само до трета степен. То е за шофьорите на линейки, които учат най-важните неща и много помагат, но имат по-ограничени функции. Докато четвъртта степен означава, че можеш да асистираш лекаря в Спешна помощ и да действаш самостоятелно с прилагане на всички реанимационни методи – интубиране, дефибрилация, кардиопулмонална реанимация, правене на електрокардиограма, вземане на венозен път за поставяне на системи и каквото е необходимо за спасяването на живот. Ако трябва да цитирам официалните документи, парамедиците с 4-та квалификационна степен при спешно състояние оказват самостоятелно първа помощ и специализиран транспорт. При отсъствие на медицински специалист, парамедикът действа самостоятелно и носи персонална отговорност. Самостоятелно или с помощта на медицински специалист трябва да извършва първоначална оценка на състоянието и да оказва помощ на пострадалия на мястото на инцидента и по време на транспортирането му до лечебното заведение. Трябва да следи жизнените функции на пациента по време на транспортирането и да му оказва помощ в рамките на своите компетенции“.

Доскоро Георгиев е бил емигрант и е пребивавал в различни страни. Там е видял как на терен ходят само парамедиците. Лекарите стоят в болницата, където са по-необходими. За спешната долекарска помощ се разчита на специално обучените асистенти, които ние, в България, все още явно не познаваме. Тази система е добре разработена както в държавите, сочени за пример – като Германия, така и в по-скорошни членки на ЕС, с някои от които заедно се присъединихме, но и в това отношение им дишаме прахта – Словакия, Румъния.

У нас не само няма обучение по държавна поръчка за най-високата степен. В единствения частен колеж няма курс, няма група. Има индивидуално обучение на малцина, осмелили се да инвестират средства в подготовката си по тази професия. Повечето вероятно се блазнят от факта, че получават международно признат сертификат, който им дава възможност да работят срещу изкушаващо добро заплащане в чужбина. Един пример – на нефтени платформи в Ирак може да им броят по 500 долара на ден. Най-голям глад за такива кадри изпитва Англия. И съответно оттам най-често организират борси, чрез които привличат наши специалисти.

За Георгиев нещата са по-различни, макар вече да получава атрактивни предложения за добре платена работа навън. Той иска да остане в България. Харесал професията заради адреналина, негов постоянен спътник, откакто е пълнолетен и зрял човек. Занимавал се е с парашутизъм, запален е по бойните изкуства. Парадоксът е, че от тях е научил как най-бързо и с най-малко усилия да повали човек, а сега допълва със знания как най-бързо и с най-подходящите според случая животоспасяващи способи да изправи човек на крака. Харесва му призванието да спасява, да помага. И си плаща, за да учи нещо, което безспорно е обществено полезно, но у нас няма да му носи кой знае какви приходи.

На въпроса дали са необходими повече парамедици в страната ни, Мирослав отговаря: „Фактите говорят сами. Реформата в Спешна помощ започна с обучение на такива специалисти трета степен, то е задължително за шофьорите на линейки. Но при този недостиг на лекари само това не е достатъчно“.

За успеха на реформата обаче е важно и хората да разберат истинската същност на парамедицината и да осъзнаят колко е важна тя за обществото, да й се доверят, подчертава Георгиев.

Коментари