Подаръкът - прахосничество или акт на любов?!

Когато подаряваме - обичаме

Коментари

от Екип Марица 800 прегледа 0

Подаръкът - прахосничество или акт на любов?!

Спомнете си тази картина - любим човек стои пред вас, загадъчно ви гледа, едва стаява усмивката си, а после тържествено и с гордост ви поднася подарък. Сърцето ви бие учестено, пръстите, които разкъсват красивата опаковка, издават вълнението ви. Питате се какво има вътре, молите се да ви хареса и да е точно това, за което мечтаете, или поне да е скъпо, уникално или направено специално за вас. Ами този, който ви прави подаръкът? Той как се чувства? През неговата глава какво минава? Нещо като “Дано уцелих, дано го/я впечатля, дай Боже да го/я покоря и да чуя: “Ти си велик/а!!! Благодаряяяяяяяя!”.

Казвам това последното със закачка, но... декември и предстоящите празници ме провокираха да си помисля за подаръците. Защо си подаряваме подаръци? Какво всъщност правим, когато си подаряваме подаръци? Какъв е смисълът на този акт? Какво е посланието? Какво показваме, когато подаряваме? Можем ли наистина да подаряваме подаръци? А можем ли да получаваме?

Спомних си една Коледа преди много години. Още не беше започнал декември, а в мен вече се беше появил палавия, любопитен дух на търсенето на подаръци. Този дух е голям откривател. Винаги намира каквото търси. Не му обърнах много-много внимание (че си имах други задължения и отговорности), но това не означава, че не го следвах. Напротив - послушно изпълнявах разпорежданията му. Избирах всякакви подаръци - по-малки и по-големи, дреха, книга, играчка, четка за рисуване, воал за танцуване, брокат за мечти и блясък... Всъщност купувах подаръци за племенницата си и когато си дадох сметка какво правя, осъзнах, че това ми носи радост и удоволствие (в недотам лекия работен ден), насочва мислите ми към дома и семейството. Усещах в себе си любовта, която изпитвах към това дете. Тайно се надявах да го зарадвам и да видя как подскача от удоволствие. През този декември познах радостта да подарявам.

Днес все по-често ме питат за какво са подаръците и на кого въобще му е хрумнала идеята за размяната на подаръци?! Този отговор всеки може да потърси в историята. За мен като психолог темата за подаръците провокира други, наши, лични теми като например за:

• Даването и получаването.

• Престижа, възможностите, парите.

• Щедростта и добросърдечността.

• Очакванията и разочарованията.

• Любовта, зачитането, уважението, почитането и вниманието.

• Посланието.

• Специалното, личното, насоченото към мен....

Да давам и да получавам са две различни преживявания. Когато давам, аз съм в силна позиция, показвам, че имам и мога, показвам, че съм силен и щедър, показвам, че мога да взема от своето и да го дам на теб, но за мен това не е лишение, понеже аз имам много. Когато получавам, аз се отварям, приемам, вземам. За някои от нас това може да е уязвима позиция. Мнозина изпитват трудност да приемат. Даването и получаването е взаимодействие и обмен. И в него трябва да има баланс. Идеята за обмена между двама партньори (приятели, колеги) е да споделят, да се подкрепят, да развият и разширят. Тук двамата са равни. Те споделят това, което имат и дават на другия това, което всеки не може да си даде сам. Когато даваме, трябва да го направим по такъв начин, че “да дадем разрешение” на другия и той на свой ред да ни даде. А после на свой ред да се отворим да получим. За високомерие тук няма място - нито заради това, което даваме, нито към това, което получаваме.

Даващият подарък е облагодетелстван

В акта на подаряването той се е наслаждавал по-дълго, отколкото получателят. Преживял е удоволствие, докато е избирал подаръка, а после се е вълнувал и в моментите, в които си е представял как ще го подари и ще зарадва другия, как ще му покаже, че е отделил от времето и ресурсите си, за да му достави радост и удоволствие.

Защо мъжът се гордее, когато подарява скъп или щедър подарък на жената?

Отговорът не е сложен. Мъжът го прави, защото посланието на този жест е: “Аз съм годен, аз съм способен да се грижа за теб, за дома, за прехраната, за потомството. Избери ме”. Чрез този акт мъжът се утвърждава и покорява.

Подаръците укрепват една връзка, тези, които си разменят подаръците (партньори, приятели, роднини) показват един на друг, че са си значими, че са в мислите и сърцето си. Когато даваме, инвестираме - време, отношение, информация, ресурси. Когато подаряваме, казваме на другия, че той е ценен, важен и значим за нас.

Когато подаряваме - обичаме. Подаръкът е акт на любов. Когато го избираме, имаме свобода и нямаме ограничения. Подаръкът може да бъде вдъхновение или подкрепа.

И още размисли за подаръците...

Понякога подаряването е акт на нещо друго. Понякога, когато правим подарък, имаме друга мотивация - съблазън, търсене на внимание, желание за създаване на близост и скъсяване на дистанцията, демонстриране на възможности. Понякога, когато правим подарък, имаме цел. Каква? Ако искаме да разберем мотивите, с които подаряваме, може да се провокираме да подарим подарък анонимно. Какво ще е за нас да не видим радостта и благодарността на другия? Какво ще е за нас той да не разбере кой е щедрият дарител?

Тук идват въпросите: Мога ли да дам, когато знам, че няма да получа нищо в отговор? Какво всъщност искам да получа, когато правя подарък? Може би нещо, което не вярвам, че мога да имам? Или нещо, което не вярвам, че заслужавам?

Да имам и да давам е различно. Да демонстрирам благополучието и престижа си е едно, да дарявам е друго. Когато демонстрирам това, което имам, показвам висотата на успехите и постиженията си. Когато дарявам - не аз съм важният, а този, на когото давам - неговите потребности и нужди са фокусът на моето внимание.

Подаръкът е благодарност,

признателност и любов. Той е израз на моята благодарност, че те има в живота ми и че мога да споделя своя с теб и да те обичам. Той е израз на моята благодарност за това, което ми даваш. С него ти показвам, че ти си специален за мен. Когато ти подарявам подарък, който наистина те радва, ти казвам, че те слушам внимателно, че те познавам добре, че знам за какво мечтаеш, какво желаеш, какво ще те удовлетвори.

Дали пък затова изпитваме напрежение, когато избираме подарък - защото не познаваме другия и не можем да разпознаем неговия сред хилядите други.

И накрая - посланието на подаръка. Това са нашите думи към този, когото ценим и обичаме, а те са много важни. Защото с дума можем да вдъхновим, но може и да нараним.

Преди да ви пожелая весели празници с много подаръци, искам да ви благодаря, че отделяте от времето си, за да четете тези статии. Пожелавам ви да сте ведри и усмихнати, да обичате и да се радвате на живота, да давате и получавате, а когато се ядосвате, да знаете защо.

Източник: zdrave.to.