Помогнете! Осемгодишната Мария е в неизвестност от година

Отвлечено от бащата, момиченцето не е виждало майка си от миналия август

България

от Екип Марица 2262 прегледа 0

Помогнете! Осемгодишната Мария е в неизвестност от година

Осемгодишната Мария и нейният баща Христо се издирват от полицията и от майката на момиченцето Даниела. Последната информация, която майката има за детето си е, че то заедно с бащата, който го отвлича след решение на съда, са забелязани в Родопите, да се укриват в различни села.

 

Ето и цялата история на Даниела. Гледната точка на бащата не може да бъде споделена, тъй като той и малката Мери са в неизвестност вече близо година:

 

Аз съм Даниела Седмакова, майка на седемгодишната Мария, която е в неизвестност от 24-ти август 2018. Тя е била изведена от дома й в гр. София  кв. Дианабад, където през последната година живее с баща си Христо. Бащата я укрива, за да не може да бъде изпълнено съдебно решение на Софийски Градски Съд от май 2018 г., потвърдено от Софийски Апелативен Съд на 21.08.2018 г., с което детето трябва да бъде предадено на майката и върнато в Англия като страна на обичайно местоживеене.

Семейството ми живее в Англия от 2008 г. С течение на времето отношенията ни с Христо се влошиха, аз не работех, грижих се за детето ни и бях финансово зависима от него. Христо се превърна във вечно недоволен и изключително контролиращ човек. Започна да става агресивен, след като думите му вече нямаха въздействие върху мен. След една лятна ваканция в България през 2013 г. аз пожелах да остана с детето при родителите ми в България временно, докато преразгледаме отношенията си, като също така исках да съм близо до майка ми, която точно тогава имаше сериозни здравословни проблеми. Той реагира яростно, имаше заплахи за живота ми и на следващия ден аз успях да избягам с тогава двегодишната Мария. Той започна дело по Хагска конвенция за връщане на детето в Англия и въпреки моите показания за влошените ни семейни отношения съдът взе решение за връщане на детето в страната по обичайно местоживеене Англия, тъй като конвенцията е доста категорична относно местоживеенето и не взима предвид националността или други извинителни причини за действията на родителите. Христо ме накара да вярвам, че се връщаме всички заедно, но ме остави без билет и отведе Мария обратно без мен. След многократни разговори в рамките на няколко дни той все пак даде шанс на семейството ни и ние отново заживяхме заедно в Англия. Щастието не трая дълго и скоро нещата се върнаха към обичайното положение. Не разрешаваше детето да поддържа връзка с родителите ми, дори на Скайп. Изискваше половината от заплатата ми, въпреки че беше поне 6-7 пъти по-малка от неговата. Никога не ми е давал пари за лични разходи, а аз продължавах да плащам за храна или покупки за детето, които покривах с моята част от заплатата. 

 

Когато психологическият и физическият тормоз прекрачиха всички граници, аз потърсих емоционална подкрепа в лицето на организация за защита на жените от домашно насилие. Те ме свързаха с адвокат и задвижихме документите за представяне в съда. Отне доста дълго време и Христо разбра за действията ми, след като провери личния ми имейл и използва компютъра ми без мое разрешение. Той беше много ядосан и искаше да напусна апартамента моментално без детето. Аз отказах и въпреки че активно търсих жилище, не исках да напусна преди да има някакво писмено съгласие помежду ни - доброволно или съдебно, за отглеждането на детето. Притеснявах се, че няма да мога да я видя, ако аз напусна сама и седмици спах на неудобния двуместен диван в хола. След направени две срещи с медиатор в опит за уреждане на споделено попечителство, Христо се отказа и не пожела да продължи в тази насока. След като опитите за медиация пропаднаха, аз подадох документи в съда за разрешение да се изнеса заедно с детето и такова ми беше предоставено. 

 

Последва дълъг съдебен процес в Англия, който приключи със споразумение за споделено отглеждане на детето, което Христо не прие. Само месец след решението, през юли 2017 г.  дъщеря ми беше незаконно изведена от юрисдикцията на Англия и задържана в България от баща й без моето знание и съгласие. В становището си пред СГС той потвърждава, че е действал напълно съзнателно и е започнал да организира преместването си в България, още докато е било в ход делото за споделено попечителство в Англия. Неуважението към английския съд и неспазването на постановеното решение показват неговата нестабилност и готовност на всяка цена да се изпълни неговата воля въпреки пълно осъзнаване на нарушаването на закона и последствията от това. Никой не може да гарантира, че този човек ще спазва което и да е съдебно решение от тук нататък, което го прави неконтролируем и непредвидим. Неговата единствена цел е да отстрани мен, майката на дъщеря му, от живота й без каквито и да било основателни причини. В момента този сценарий се повтаря отново след решението на САС.

 

От отвличането на дъщеря ми през юли 2017 г. всякакъв контакт с нея ми беше отказван, в продължение на 7 месеца не я бях виждала или чувала и не знаех къде се намира. След започване на съдебното производство през февруари 2018 г. съдията постанови привременни мерки и можех да виждам Мария всеки втори и четвърти петък от месеца за час и половина в офиса на ДСП-Слатина поради опасенията на бащата, че искам да отвлека Мария. Всички знаем израза за крадеца, който вика “дръжте крадеца”.

 

Христо беше подал декларация с невярно съдържание в частното училище, което Мария посещаваше - Британско училище в София, с която ми забраняваха да получа какъвто и да било достъп или информация за детето и развитието му. Училището иззе функциите на съда и ме лиши от родителски права без да е в компетенцията им. Въпреки показаните документи и съдебното решение от Англия. Подадох сигнал в Прокуратурата и не последва нищо.

 

Преди постановяването на привременните мерки, през януари 2017 г. при опит да се видя с Мария пред апартамента, в които живеят в кв. Дианабад, бл. 56 ет.11 ап.69, Христо действаше агресивно и нападна мен и баща ми, държейки детето в ръце и не давайки ми никакъв контакт. Постави я в опасност, тъй като докато риташе и блъскаше нас, се подхлъзна в снега, падна на земята и легна с цялата си тежест върху нея и продължи да лежи така с минути. Случайни минувачи го молеха да стане, защото на детето не му е комфортно, но той не искаше. Този човек е опасен за себе си, детето си и всички около него, когато изпадне в пристъп на ярост. 

 

Въпреки постановените привременни мерки Христо нееднократно не водеше детето на срещите ни, говореше й срещу мен и я поставяше в ситуация да избира. За пропуснатите срещи има преписки в Софийска Районна Прокуратура, по които се работи. Под претекст, че детето е на училищна екскурзия той не я доведе два пъти, но от училището не потвърдиха тя да е посещавала такива мероприятия. Друг път когато съдебното заседание съвпадаше със срещата ни, Христо отказа да доведе детето след това. Не съм виждала дъщеря си от 27.07.2018 г. 

 

След влизането на съдебното решение на СГС в действие без право на обжалване на 21.08.2018 г. Мария отново е отвлечена от баща си, никой не ги е чувал и виждал от тогава. Наетият от мен частен съдебен изпълнител не успя да го намери в рамките на две седмици и когато разбрах, че е напуснал работа, това беше алармиращ сигнал, че той отново е избягал с нея. Сигнализирах в полицията веднага. Обявяването им за общодържавно издирване обаче беше забавено поради многото процедури, които всички институции трябва да спазват. Търпението ми се беше изчерпало и в средата на септември направих публичен призив във Фейсбук с надеждата, че ще бъдат забелязани някъде. След 2-3 седмици на напразни надежди и липса на следи, полицията реши да се обърне към медиите. Краткото им съобщение за издирване на баща и дъщеря обаче не представя пълната история и това стана повод за много спекулации и грозни коментари. Затова исках да внеса повече яснота и да разкажа моята история и битките си с един егоистичен баща и с институциите.

 

Като цяло Хагската конвенция е доста категорична за условията, при които детето трябва да бъде върнато в държавата, където е пребивавало преди това. Процедурата е опростена и предвидените срокове са кратки. Например в Германия и Полша целият процес може да приключи за седмици. В България обаче процедурата е тромава, институциите си прехвърлят отговорност постоянно. Вместо предвидените 6 седмици за обработка на документите от отдел “Международна защита на детето” към Министерство на правосъдието, процесът отне месеци. Документите бяха внесени в съда 4 месеца по-късно. 

 

Със сигурност можеше да се вземат и превантивни мерки след обявяване на окончателното решение, за да не се повтаря сценария с изчезването на детето отново. Многократно молих паспортите им да бъдат задържани, докато приключи делото и има решение и изпълнение. Не беше в компетенцията на никой да го направи. Също така след обявяване на решението не последва никаква реакция от “Международна закрила на детето” с цел подпомагане на изпълнението. Трябваше аз чрез адвоката ми да се свържа с частен съдебен изпълнител, който да се заеме с изпълнителното дело. През това време бащата вече е бил изчезнал с детето. 

 

Мария отново е поставена в неблагоприятна ситуация, далече от майка си, от роднини и приятели, които е имала около себе си до този момент, далеч от дома й в последната една година, непосещаваща училището, в което е била ученичка предходната година. Тя е под физическия и емоционален контрол на баща си и третирана като куфар, който може да бъде местен по негово желание. 

 

Христо е нестабилен и непредвидим. Неговите действия са срещу интересите на детето и осигуряването на сигурна среда за отглеждане. Той се води единствено от неговите интереси и желанието му да нарани мен, майката. 

 

Надявам се институциите да започнат да комуникират помежду си и да намалят сроковете за елементарни запитвания, за да не бавят работата на полицията, която се опитва да ги открие вече няколко месеца!

 

Надявам се скоро да мога да прегърна отново дъщеря си и да можем да наваксаме пропуснатите моменти, да й предоставя спокойна и любяща обстановка, в която да расте щастлива и уверена в себе си!

 

 

 

Коментари