Проучват най-древното светилище - Харамийската пещера

Древните използвали за свещенодействия доброто геомагнитно поле

Култура

от Петя Гайдарова 3868 прегледа 0

Екип от археолози проучва от 15 юни Харамийската пещера над девинското село Триград. Разкопките ще продължат до края на месеца. Екипът е с ръководител д-р Борислав Бориславов от НАИМ - БАН и зам. - ръководител археологът Христина Вълчанова. Участват още двама археолози - Петя Василева и Иван Иванов. "Целта на тазгодишното проучване е да се открият и съберат нови данни за древната металургия през времето на късната Каменно-медна епоха и началото на ранната Бронзова епоха. Основания за това дават находките от предишните сезони на проучване в пещерата", съобщи Вълчанова. Разкопките са поредните в Харамийската пещера.

В нея древните са използвали благоприятната енергия за връзка със силите, които са обожествявали, предполагат учените. Те доказаха със съвременна апаратура при проучване през 2016 г. благоприятното геомагнитно поле в пещерата. Екипът от археолози и физици тогава, начело отново с д-р Бориславов от Археологическия институт към БАН и Христина Вълчанова, заявиха, че са убедени, че това е най-старото пещерно светилище в страната, което е потвърдено с археологически артефакти.

Пещерата е открита през 1981 г. от Христина Вълчанова, докато е археолог в смолянския исторически музей. Тогава тя провежда спелеоложка експедиция в Триградски район с цел да се съберат данни за най-ранното заселване на Централните Родопи и попада на Харамийската пещера, която се намира на 1250 м надморска височина, срещу известната пещера Дяволското гърло. Отворът е на 20 м от основата на скалния венец и е достъпен само чрез алпийска техника. Пещерата има две зали, свързани чрез малък отвор. В нея се правят разкопки до 1984 г., като за целта са създадени два пещерни клуба в Триград и Девин. Въпреки големия интерес, който предизвиква мястото, проучванията секват и резултатите от направеното не се публикуват, заради конюнктура.

Възродените разкопки в последните години разкриват, че първата зала има три строителни нива, а във втората зала на пещерата е документирана обредна яма, пълна с животински кости и камъчета, както и фрагменти от съдове.

"Извършените радиовъглеродни и археомагнитни анализи показват, че първото благоустрояване в Харамийска е станало през 3300-3200 г. пр.н.е. В началото на бронзовата епоха пещерната зала е била отново преустроена. Третият строителен период се отнася към по-късната фаза на ранната бронзова епоха. Установи се, че при всички преустройства огнището-олтар е обновявано. Откритите предмети при предишните разкопки и в трите нива са единични екземпляри, твърде странни за ежедневна употреба и създават убеждение, че са използвани за извършване на ритуални дейности", посочва Вълчанова.

Намерени са дребни оръдия като каменна тесличка, чукалки, гладилки, кремъчни пластини, костени шила, длета, рога от елен. Учените обаче датират най-древното обитание на мистичната пещера по намерените две ками и шила. Спектралният анализ доказал, че те са произведени от арсеников бронз, а една от камите е най-ранната засега в България от този период, посочва Вълчанова. През 2016 г. екипът откри метални предмети, къс от слитък и стопилки от метал. Намират и култови предмети - глинени женски идоли, модели на колела, на Земята и Слънцето, които показват, че древните се прeкланяли пред Майката - Природа. При разкопките са открити голямо количество керамика, както и сребърна обеца и сребърни цилиндрични мъниста от огърлица. За сега това е най-старото обработено сребро откривано на територията на страната, заявяват ученице. Пещерата не е удобна за продължително пребиваване, няма и вода, и определено е било светилище, заради благоприятната енергия използвана за връзка със силите, които са обожествявани.

"Резултатите показаха, че на местата, където са изградени кръглите площадки, огнището в центъра и ямата с костите, градиентът на магнитното поле рязко се повишава. Причината за добрата енергия е не само измереното положителното земно излъчване, но и формата на свода. Навярно тези, които са открили природния феномен, са се възползвали от него, като са го превърнали в светилище, а има вероятност да са го използвали и за лечение. Известно е, че древните хора са изграждали светилищата си на чисти и с добро геомагнитно поле места. Те са били с по-развита сетивност от нас и са могли да откриват и използват тези природни дадености. Физическата наука отдавна е доказала, че положителното геомагнитно поле действа благотворно върху тялото на човека. Това е потвърдено с изследванията на родопските скални светилища Белинташ, Харман кая, Татул, Тангардък кая, пещерите при Байлово в Стара планина и др. от българо-руски екип. Те доказват, че положителното геомагнитно поле, измерено на тези обекти, помага за възстановяване на нарушените психофизиологични показатели на хората", отбелязва Вълчанова.


Според археологът, освен за светилище пещерата е била използвана и за школа за обучение на единици в познанието за Вселената и света. "Чрез използване на новите технически средства през този сезон се откриват изключително миниатюрни сребърни мъниста, стопилки от мед и орудени камъни. Новите находки поставят въпроса за ролята на метала в обредните практики, извършвани в пещерата, посочва Вълчанова.

Екипът се подпомага в качването в Харамийска от пещернякът Стойчо Зарев от Българското пещерно дружество. "Без него няма да можем да осъществяваме реално проучванията. Разкопките са финансово обезпечени от ТД "Орфей-1970" - Девин, благодарение на което проучванията бяха възобновени в последните години. Проблем е, че пещерата няма режим на опазване и този изключителен обект се използва за предлагане на екстремни преживявания от местни жители, което е довело до разрушаване на открити структури на огнища. Нужно е местните хора да са активни и единни в опазването на пещерата", отбеляза Вълчанова.

Коментари


Петя, Христина Вълчанова е сериозен изследовател. Желая успех в изследванията, както и в старанията й за опазване на останките от древността.