Реститути погнаха съдилища, дали имота им на ексдепутат

Сагата продължава вече 17 години, ощетените се чудят дали ще доживеят да видят финала

Пазарджик

от Екип Марица 444 прегледа 0

Реститути погнаха съдилища, дали имота им на ексдепутат

Наследници на парцел от близо 23 дка, ползван от фирмата на ексдепутат и настоящ общински съветник от БСП, дирят отговорност от две съдилища за забавено правосъдие. Ищците Румянка К. И Мартин С. твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от нарушаване на правото им казусът да бъде разгледан в разумен срок. Сагата им със служителите на Темида е вече със 17-годишна история, а в жалбите си Румянка и Мартин изразяват съмнение дали ще доживеят финала.

Началото на споровете е в далечната 2002 година, когато двамата завеждат дела за наследствен земеделски имот против „Сокогаз“ ЕООД. Фирмата е семейна собственост на Георги Мърков и съпругата му Марина и има обект, построен в същия парцел. Наследниците искат да бъдат възстановени правата им върху него.

Районният съд в Пловдив се произнася в тяхна полза, Окръжният потвърждава, но от Върховния касационен съд отменят частично решението именно в частта за възстановяване на правата и връщат делото за ново разглеждане. Жалбата е внесена на 30 септември 2004 година, а решението на висшата инстанция излиза почти две години по-късно, през които са проведени две открити заседания - на 1 август 2006-а. През декември окръжните магистрати започват нов процес при спазване указанията на колегите си от върховното съдилище. Следват 13 нови заседания. Препоръката за изслушване на съдебно-техническа експертиза е изпълнена в последното, на 18 септември 2008 година, а експертизата е докладвана още през юли. Наследниците губят и отново оспорват пред Върховния касационен съд. Жалбата им там, впоследствие оставена без уважение, е депозирана на 29 септември 2008-а, а открито заседание е насрочено чак след година и 4 месеца - на 28 януари 2010-а.

После казусът е гледан в съдилищата в Пазарджик, пак стига до Върховния касационен съд, откъдето повторно оставят молбата без уважение на 15 ноември 2011-а и е обявен окончателен край на делото. След 9 години, 8 месеца и 26 дни.

Наследниците повеждат и битката за забавено правосъдие по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Върховния касационен съд и Окръжния съд в Пловдив.

През 2015 година министърът на правосъдието е определил, че за претърпените от тях неимуществени вреди им се дължи обезщетение в общ размер на 10 000 лв., или по 1430 лв. на всеки от тях, и им било предложено сключване на споразумение за тази сума, но те отказали, тъй като сумата била несправедлива и не кореспондирала по никакъв начин на преживяното от тях по време на неоправдано проточилото се гражданско дело. Считат, че периодът на разглеждане на делото - общо 9 години 8 месеца и 26 дни, надхвърля значително разумния срок за водене на гражданско дело със сходен предмет, още повече че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочат и конкретни пропуски - не само дългото чакане на предстоящите заседания, за някои от които са нарушени регламентираните срокове, но и недобро администриране на делото, както и допълнително губене на време за отстраняване на фактически грешки.

Твърдят, че в резултат на забавеното правосъдие всеки от тях е търпял сериозни неимуществени вреди - постоянно и тормозещо ги чувство на неяснота и несигурност заради правното положение на недвижимия имот, отчаяние, че конституционно гарантираното им право на собственост ще остане незащитено, огорчение и загуба на доверието им в съда, психоемоционален стрес при всяко поредно отлагане на заседание, както и влагане на усилия и време в процедурите по обжалване на съдебните решения, разочарование и безсилие поради обстоятелството, че са лишени от възможността да разполагат с имота си, безсъние, дълбоко притеснение и тревожност дали някога гражданското дело ще приключи и дали ще е в тяхна полза изходът; силен страх, провокиран от прекомерната продължителност на делото, че няма да доживеят окончателното му приключване и че в крайна сметка няма да получат собствения си имот, като тази убеденост се е засилила допълнително от това, че в хода на твърде дълго проточилия се процес са починали всички преки наследници на първоначалния собственик на имота, сезирали първоинстанционния съд с исковата молба.

Районният съд в Пазарджик се произнася, че двете атакувани съдилища солидарно трябва да платят на двамата наследници по 6000 лева със законната лихва от 6 април 2012 година, когато е обезсилено първоначалното решение в тяхна полза. Осъдените съдилища пък обжалват пред Окръжния съд в Пазарджик, като делото е и срещу Прокуратурата на Република България.

Коментари