Ретро колата носи удоволствие и безбожни сметки за бензин

Интервю

от Румен Златански 73 прегледа 0

- Защо класическите модели американски автомобили и мотоциклети се радват на такова внимание в България?

- Собствениците и феновете на тези машини се радват на нестандартното, на различното, на колите с история и страст. Те не отдават прекалено значение на цената, а повече на емоциите и чувствата, които тези машини предизвикват. Аз лично се запалих като тийнейджър в Белгия, през 1999 година, когато видях за пръв път лилав Pontiac Firebird. Гледахме го с моята приятелка, която след това ми стана жена, цели 45 минути на улицата и реших, че и аз ще имам такъв понтиак. Две години по-късно имах. И оттам колелото само се завъртя. Не съм фанатизиран, карам и европейски коли, но американските и особено ретро автомобили са нещо специално.

- Поддръжката на една такава машина отнема ли ви много време и средства?

- Може би повече време, отколкото средства. В смисъл, че често си поръчваме частите от Америка, но пък цените са в пъти по-ниски от тези за европейските автомобили. Тоест плановата поддръжка е евтина и не е никакъв проблем в общия случай. По-лошо става, като се счупи нещо. Но пък аз имам и ново ауди, което в момента е трети месец в сервиза.

- Притежанието на един такъв автомобил носталгия по едно интересно и нестандартно минало ли е?

- Донякъде е така... Чувството да се возиш в перфектно реставриран Corvette от 60-те или 70-те не може да бъде сравнено с нищо. Да, нямаш лукса на С-класа, вероятно нямаш и мощността на новите БМВ, но пък класата не се купува с пари. Хората не те гледат презрително, а се възхищават, вдигат палчета, снимат, всички се усмихват и колата събужда добри чувства, особено у децата, които най-чисто показват емоциите си. Усещането, ароматът на интериора, на бензина от карбураторите, шума от двигателя, всичко това е като да четеш стара книга, вместо таблет. Чувства, които носят своя идентичност дори човек да не е меланхоличен към "добрите стари времена".

- Имало ли е случаи да получавате оферти за вашите автомобили и мотоциклети? А на каква цена бихте ги продали?

- Получавал съм оферти неведнъж. Продаваме от време на време колите си, все пак вкусът и интересите, пък ако щете, и възможностите се менят с времето. Днес харесваш малки спортни, утре ти се ще да се люшкаш в кораб-кадилак. Ако не си наследил богатство и да имаш 20 гаража, все с нещо трябва да се разделиш в определен момент. Но не е лесно. Със съпругата ми наскоро продадохме камарото си, при раздялата имаше и сълзи, и сополи...

- Какво ви носи притежанието на такава кола?

- Удовлетворение, удоволствие, грижи, завистливи погледи, усмивки, безбожни сметки за бензин, кеф, часове в масло и ръжда, гордост, отчаяние.

- А коя е най-интересната случка с любимите ви коли?

- Мога да разказвам много истории. И нито една от тях няма да бъде в стил "виж пък аз какво мога". Просто хората, които харесват този тип коли и мотори, и особено ретро, не търсят самодоказване, а вече имат изграден стил и вкус. Интересна случка беше как се сдобихме с Ford-T Hot Rod, 1926 година, със съпругата ми. Всички харесват хотродите, няма какво да се лъжем. Има два типа хора - тези, които ги харесват, и тези, които не си признават. Та преди няколко години разглеждаме с жена ми някакви хотроди из американски сайтове, бяхме на рожден ден в заведение и след полунощ, прилично подпийнали, се огледахме, уж на майтап, в един търг. И си казваме - какво пък толкова - дай да пуснем една цифра и без това няма да спечелим. На сутринта се оказа, че сме си купили хотрод. Та докарахме си го до България, реставрирахме, ремонтирахме и накрая се получи, ей така, като на майтап.

Коментари