Славчо Атанасов: Стадионът не е място за война

С новия закон за хулиганството ще върнем по трибуните хиляди запалянковци, които спряха да ходят на мач заради група лумпени

Интервю

от Руси Чернев 1620 прегледа 0

Депутатът от НФСБ в групата на Обединените патриоти Славчо Атанасов има тежката задача до два месеца да представи готов проектозакон за спортното хулиганство, върху който работи оглавяваната от него Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта в парламента, заедно с експерти на Министерството на младежта и спорта.
Бившият кмет на Пловдив разкрива пред "Марица" подробности за закона, който трябва да спре изстъпленията по родните стадиони.

-Г-н Атанасов, какво наложи спешното приемане на нов закон за футболното хулиганство?

-Обикновено, за да се реши един проблем, трябва да бъде премината червена линия - онази, след която нещата ескалират. Футболното хулиганство не е от вчера - нито в България, нито по света. В това отношение ние даже бяхме по-големи европейци от много други напреднали нации. Помним как футболните хулигани на Англия хвърляха в ужас цяла Европа. Трагедията на стадион „Хейзъл" в Брюксел на 29 май 1985 г., когато загинаха 39 футболни запалянковци, обаче отприщи общественият натиск. За броени месеци британските власти предприеха драконовски мерки за въвеждане на ред по стадионите. Тяхната точка на пречупване беше "Хейзъл". Нашата точка на пречупване беше на онзи мач Левски - ЦСКА, когато хвърлена от фен бомбичка рани младата служителка на полицията. В този момент мярката беше премината. За пръв път след този случай видяхме едно толкова единно българско общество по даден проблем - гражданите, властта, медиите, ръководството на БФС и самите фенове са на едно мнение - време е за промяна, която да спре вандалите по стадионите. Още по-рядко явление е и единодушието по този въпрос на всички партии в парламента. Те категорично са за нов закон, който ще го наречем не за футболно, а за спортно хулиганство, защото такива прояви има и на баскетболни, и на волейболни мачове, изобщо на спортни събития. Ситуацията е такава, че изисква твърди закони. Между другото това нещо вече са го направили държави, където демокрацията е много по-развита от нашата. Говоря за Италия, Испания, Англия.

- Кога се очаква проектозаконът да бъде внесен в парламента?

- На срещата ми със спортния министър Красен Кралев стигнахме до идеята, че сегашният закон за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия от 2004 година е изживял времето си и не отговаря на съвременните изисквания. И още тогава, преди 6 месеца, започнахме да работим върху нов закон.
Идеята беше някъде през септември да сме напълно готови. Инцидентът с ранената полицайка наложи да форсираме нещата. Вече поех ангажимент законът да е готов до два месеца, за да бъде предложен на обществено обсъждане. Целта е до август да бъде внесен в парламента, за да може да влезе в сила за новия футболен сезон.

-Кое е най-важното, което трябва да промени законът?

-Първо трябва ясно да определим какво е спортно хулиганство. В стария закон са изредени 13 точки с действия, които попадат в тази квалификация. Започва се от ругатни и вулгарни жестове и се стига до опити за нахлуване на терена и използване на оръжие и пиротехника. Съответно и наказанията започват от глоби от 1000 до 2000 лева и задържане за определен срок в МВР до забрана на посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина, включително и за доживотна забрана при особени тежки случаи. Разбира се, ако става дума за престъпление, то вече се наказва според Наказателния кодекс. Една от най-съществените промени, които са предвидени, е по-бързото правораздаване за спортните хулигани. Съдът трябва да се произнесе до 24 часа по бързата процедура, защото става въпрос за изключително сериозна обществена опасност. Обжалването на втора инстанция също трябва да стане до 24 часа, а в следващите три дни да има окончателно решение. С други думи до пет дни провинилият се запалянко да бъде ефективно наказан.

В работната група се обсъждат и по-радикални идеи, като решението за забрана на достъпа до спортни събития да се налага направо от МВР без санкция на съда, както е в доста западни държави. Важно е обаче в закона да има разписан и начин, по който наказаният получава реабилитация. Защото и в живота е така - няма прегрешение, за което човек да носи кръста до гроб.

-Казвате, че заимствате много неща от британския закон за борба с футболното хулиганство. Кои мерки ще бъдат въведени по английски модел?

-Въвеждаме стюардите, които клубът домакин трябва да осигурява, за да се грижат за реда по трибуните. Те ще преминават специализирани обучителни курсове, организирани от лицензирани спортни организации по програма, съгласувана с Министерството на младежта и спорта и МВР. Стюардите ще имат и задължението да проверяват личните документи на запалянковците. Защото на мач вече ще се ходи само с лична или ученическа карта. А пък малолетни и непълнолетни няма да се допускат без придружител. Предвижда се всеки билет да има място. Така ще се знае този билет кой го е купил и къде седи в дадения сектор. Няма да се допуска преминаване от един сектор в друг. Вече няма да има и правостоящи фенове, което сега е редовна практика. Освен това на самия билет ще бъде написано всичко, което е забранено да се прави от запалянкото.

-Говори се, че клубовете ще бъдат задължени да оборудват стадионите и залите с камери. Доколко това е постижимо от финансова гледна точка за по-малките клубове?

-Вероятно държавата ще помогне в това отношение. Но видеонаблюдението ще бъде задължително според новия закон. При това разположението на камерите ще се пази в тайна. Така всеки провинил се фен ще бъде заснеман и на полицията ще е много лесно да го издири и залови. Минималното изискване ще е за поне една камера на сектор. Сигналът от видеокамерите трябва да бъде изведен на контролни монитори, разположени в команден наблюдателен пункт на обекта. Това ще става за големи стадиони и тежки мачове.

-Стана ясно също, че според новия закон ще се използват дрегери, за да не се допускат пияни запалянковци на трибуните. Това не е ли опит да се въведе сух режим по стадионите?

-Опитът показва, че въвеждането на абсолютно сух режим на практика има обратен ефект. Затова идеята ни е ограничението да бъде подобно на това за шофьорите, т.е. до 1,2 промила алкохол в кръвта при тест с дрегер. Не става въпрос да не можеш да пиеш една бира преди мача. А и с дрегер ще бъдат проверявани само фенове, които изглеждат видимо неадекватни. Полицията го прави и сега, но се стига до разправии. Когато в закона е записано точно до колко промила е таванът за допускане на стадиона и е предвиден контролът с дрегер, няма да има място за спорове.

-Известно е, че много от футболните агитки се появяват и по партийни мероприятия. При това ултрасите определено симпатизират на националистични формации. Има доста примери как феновете се използват като ударни групи за натиск. Няма ли риск политиците да се опитат да опазят ултрасите от ударите на закона?

-Не съм съгласен с подобна теза. Ето, аз съм представител на националистическа формация -НФСБ. Но ние, именно защото сме националисти, винаги сме държали за стабилен обществен ред. Много ясно трябва да кажем, че не всички във футболната агитка са лумпени, престъпни и дрогирани типове. Аз съм футболен привърженик на пловдивския Ботев по традиция, четвърто поколение ботевист съм. На мен ми е напълно ясна структурата на агитката на любимия ми отбор. В неговата агитка има и лекари, адвокати, преподаватели и т.н. Затова не бива да се слага клеймо на всички запалянковци, че са потенциални нарушители, дори престъпници.

В същото време безспорно има определен контингент хора, които на стадиона дори не гледат мача, защото те идват там, за да се сбият. Често са пияни, дрогирани и неадекватни.
Но това са една малка част от феновете, която обаче слага петно на цялата агитка.
Моето желание е на футболен мач да се ходи като на театър. Виждаме как е в Англия, Испания, Германия. Хората отиват с децата на стадиона, там може да се видят цели семейства. И всички са спокойни, че няма да станат жертва на агресия. Все пак футболът и спортът не са война. Казвам го не само като запалянко, но и като бивш спортист. Футболът и спортът имат съвсем друго предназначение. Първо, те трябва най-вече да доставят удоволствие на хората, да бъдат едно приятно развлечение. И второ, което е още по-важно, трябва да запалват децата и младежите по спорта, да имаме една по-здрава нация. Тези малчугани като гледат кумирите си на терена, да тръгнат също като тях да спортуват. Не всички ще станат шампиони, но пък ще живеят здравословно. Това е големият смисъл на спорта и бъдещият закон може да помогне много в това отношение.

Коментари