Сопотчанин възкреси великите българи

Стефан Йорданов отново хвана четката след 44 години и нарисува 130 портрета на известни и неизвестни родолюбци

България

от Цветана Георгиева 348 прегледа 0

Самоук художник от Сопот създаде цяла галерия от образи на забележителни българи. Редом до великите Левски, Ботев и Вазов, родени в люлката на българското Възраждане - Подбалкана, стоят портретите и на хора, свързани с тях, но които досега не са рисувани. Като последовател на възрожденците 62-годишният Стефан Йорданов се заел с тази мисия, за да подтикне младите да знаят повече за нашите герои и да познават историята ни. А рисуването ми идва отвътре, не съм взимал уроци, така го виждам - така го правя, споделя той. След няколко дни ще покаже част от творбите си във фоайето на Община Карлово, а изложбата е част от проявите, посветени на 19 февруари - гибелта на Васил Левски.


Стефан Йорданов е бивш служител във ВМЗ и първият собственик на частен магазин за хранителни стоки в Сопот. Той хванал отново четката преди четири години. Първоначално стана известен с поредица от портрети, които преди две години показа в Радиното училище в града, а част от нея вече е във фонда на къща-музей „Иван Вазов“.

Рисувам от малък, разказва художникът. Като ученик участвал в детски конкурси за рисунка на хартия и на асфалт. А в гимназията много се увличал по музиката и рисувал музикантите от "Лед Цепелин" и "Дийп Пърпъл", като ги гледал от обложките на грамофонните плочи. Съучениците му ужасно се впечатлявали. В казармата бил художник в поделението. Като се уволнил, постъпил във ВМЗ и му предложили да бъде художник-фирмописец в един от съставните заводи. Ала не го удовлетворявало да пише плакати и табели с букви-шаблони, затова станал шофьор.

Точно 44 години не бях хващал четка, а сега рисувам от четири, разказва Стефан. Това, което ме накара да посегна отново към тях, бе неволна, но истинска провокация за мен. Свързано е с моята внучка, която всеки следобед взимам от училище. Един ден видях, че в учебната стая и коридора за Хелоуин имаше около шест табла - снимки, плакати, реклами, а за Трети март - само един плакат. И това ме жегна - тези деца ще израснат, без да познават рода си, историята си. И се радвам, че моите две внучки растат в друга атмосфера - у нас по стените има портрети на Вазов, Левски, Ботев, на исторически събития, обяснява Стефан.

Той започнал да рисува с намерението да предложи портрети на забележителни българи в детските градини и училищата. И тръгнал да осъществява мечтата си. Резултатът от обиколката обаче не дал очаквания резултат. Ала го впечатлило случилото се в Златица. Стефан предложил на учителките в местното училище портрети на Левски, Ботев и Вазов. А те не дочакаха директорката да им даде или разреши служебни пари. Бяха събрали някаква сума за банкет и веднага взеха оттам, купиха портретите и ги окачиха.

Поредицата, представена в Радиното училище, което е част от къща-музей „Иван Вазов“, се родила по повод на годишнина от рождението на Васил Левски. Стефан решил да нарисува, освен лика на самия Дякон, и портрети на негови съратници, чиито лица са почти неизвестни. Сега в Карлово ще покаже първия рисуван образ на изповедника на Дякона Тодор Стоянов Митов.

Много пъти съм гледал картината на Борис Ангелушев „Левски на бесилото“ и съм се замислял, разказва той. Там отчето е изобразено само като силует, в гръб. Аз намерих негов образ в интернет и го нарисувах с цветни бои. Последните минути преди Левски да увисне на бесилото, отец Тодор е говорил с него, изповядал го. И после той споделил, че Апостола е бил блед, болен, изтощен. На него Левски казал: „Отче, споменавайте ме като Дякон Игнатий“, припомня Стефан. Той ще покаже и портрет на брата на Левски - Петър. Него също никой не го е рисувал. Петър Кунчев е бил в Ботевата чета, след това опълченец на Шипка. В поредица е също и ликът на освободителя на Стремската долина генерал Павел Петрович Карцов, делото му е известно, но образът му не е много популярен, твърди художникът.

Докато търсил и рисувал лицата на забележителни българи, Стефан Йорданов задълбочил познанията си по история. За себе си открил, че в Стремската долина са родени и израснали много военни дейци, част от които генерали със забележителна воинска слава. Началникът на артилерия в битката за Одрин например е сопотчанин, а командващият Източния сектор при атаката на Одрин по време на Балканската война е генерал Георги Вазов, също от Сопот. И така се увлякъл по военна история, че нарисувал цяла поредица от пълководци.

По военната тема се запалих заради баща ми, който си отиде от този свят доста рано, споделя Стефан. Баща ми - Иван Христов, беше комендант на карловския гарнизон и командир мобилизационната бригада от запасняци. Родителите ми са от Търновския край, а баба ми по майчина линия е рускиня. Дошли сме в Карлово през 1962 година, младежките ми години минаха тук. Завърших карловската гимназия - имах прекрасни учители, направиха ни хора, спомня си художникът. След това взел апартамент в Сопот и от 1983 година е там с жена си, а сега - с децата и внуците. Цялото семейство ме подкрепя в рисуването, казва Стефан.

Коментари