Стамболийски убит с 30 ножа

България

от Екип Марица 1372 прегледа 0

Дни след преврата на 14 юни 1923 г.  е убит зверски 20-ият министър-председател на България Александър Стамболийски. 

Всъщност в корена на преврата е режимът на Стамболийски, републиканец и пацифист по убеждения. В стремежа си да възстанови страната от разрухата след Първата световна война премиерът земеделец налага драстични реформи, които срещат силна съпротива - поземлена, въвеждане на трудова повинност, задължително гласуване с наказателни глоби до 500 лв. Оранжевата гвардия подлага на гонения легалната опозиция в лицето на Конституционния блок.  

В началото на 1923 г. Стамболийски разпуска еднолично ХІХ НС и с промяна на конституцията и нова избирателна система печели триумфално 212 места в новия парламент. На практика по време на управлението му е наложена диктатура, която настройва всички срещу земеделците. Дори комунистите ги наричат аграрфашисти. ВМРО е бясна след Нишкото споразумение от март 1923 г., с което Стамболийски се ангажира да ликвидира организацията в името на Федерация на южните славяни.  

Отмъщението не закъснява. На 10 юни 1923 г. военният министър ген. Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде убит. Операцията по залавянето се ръководи от коменданта на Пазарджик полк. Славейко Василев.  
Превратът заварва Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко. Премиерът е спокоен - на 8 юни във вилата му е  гостувал лично цар Борис Трети, гостил го е с първия узрял пъпеш, договорили са гостуване на княгините Евдокия и Надежда. Всъщност с визитата царят просто иска да се застрахова, в случай че превратът не успее. Факт е обаче, че след ВИП визитата вилата на Стамболийски се оказва без телефонна връзка със света. 

Той организира и лично повежда въоръжените селяни от околните села на щурм срещу Пазарджик. Местният гарнизон, командван от полковник Славейко Василев - съученик и началник на кабинета на Стамболийски във Военното министерство, посреща въстаниците с артилерийски и картечен огън. От Пловдив към Славовица се отправя отряд от известните „шпиц“ команди със задача да заловят непокорния премиер. 

Преценявайки, че силите на въстаниците са слаби, на 11 юни Стамболийски разпорежда селяните да се пръснат, за да не се стига до кръвопролития. 

Прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен край пазарджишкото село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Групата на капитан Харлаков го отвежда във вилата му в Славовица. 

Подложен е на зверски гаври и мъчения, на каквито едва ли е подлаган друг премиер. Той е плют и язден от палачите си, намушкан е с 30 ножа 97 пъти, ушите му са отрязани, а скалпът му е свален наполовина.
Убит е садистично заедно с брат си Васил от „брадатите облаци” - четници на ВМРО, начело със скопския войвода Величко Велянов - Чичето. 

Преди да издъхне в адски мъки, написва с кръвта си на стената на стаята, в която е измъчван, датата и часа на зловещото престъпление. Помещението, част от музейната сбирка, и днес вдъхва страх. 

Главата му е отрязана и поставена в конска торба. Лично „черният капитан” Харлаков - водачът на отряда главорези, отнася торбата с главата на Стамболийски в София. 

Телата на братята Александър и Васил Стамболийски са погребани в паметник костница в местността Янини грамади край Славовица. Там всяка година земеделците организират масово поклонение.

Коментари