В Пазарджишко: Паша няма, добитъкът - по къщите

Дворовете са превърнати в незаконни ферми, пътищата - в торища

Агро

от Екип Марица 1053 прегледа 0

В Пазарджишко: Паша няма, добитъкът - по къщите

През последните години  има бум в ползването на мери и пасища. Главната причина за това е субсидирането от програмите на Фонд „Земеделие“. Наша проверка обаче показа че раздаването на тези земи в Пазарджишко се решава без особен контрол за това дали наистина са необходими.

Първоначално одобрение дават Общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, а накрая преписката се приключва в Областната служба по земеделие. Иска се и второ експертно мнение от служители на Фонда. 

Контролът обаче е основно по документи - дали схемите са правилно определени, дали има всички подписи и т.н. Правят се и т.нар. кръстосани проверки, но и те се базират на това дали има заявени животни. Това е в ресора на Техническия инспекторат към фонда и на място няма информация за резултат от извършен контрол.

Подпомагането е по мярка 214 - „Агроекология“, от ПРСР. Полагащите се площи се дават на т. нар. „животинска единица“. Зад този административен термин стои формула за приравняване броя на животните. Кон над 6-месечна възраст, бивол или говедо на над 2 години се смятат за една животинска единица и т.н.

По принцип правилото е пасищата и ливадите да се разпределят между заявителите с регистрирани животновъдни обекти в съответната община. Останалите свободни площи се отдават чрез търг на стопани, поемащи ангажимента да ги поддържат в добро състояние.  От Фонд „Земеделие“ не водят статистика колко са мерите и пасищата, които подпомагат, не се знае и колко са субсидираните площи.

Ние в равнината нямаме пасища, казва Румен Георгиев, един от крупните животновъди в Пазарджишко. Във фермата му в село Драгор се отглеждат 120-130 животни - крави, бици и телета. Целогодишно са на ясла. Георгиев изброява няколко села, в които няма обособени мери за пускане на добитъка - Ивайло, Юнаците, Драгор. Всички земи са раздадени и се обработват от земеделци, а за скотовъдите не е помислено. Проблемът виси от години и неведнъж е обсъждан. Не е лесно и субсидия за пасище да се вземе, често дават запустели земи, а при проверките искат да са в идеално състояние. Хвърлят се много сили и средства, за да се облагородят, не съм сигурен, че си струва, допълва Георгиев.

Панагюрското село Оборище също е сред местата с доста животновъди и с дефицит на пасища, обяснява кметът Милко Ангелов. И там скотовъдите явно са се отказали да се борят - в кметството няма официално депозирани жалби. Стига се до парадокса стадата да се отглеждат по къщите, защото няма къде другаде. Така селото напълно заслужава името си Оборище. Пътищата в покрайнините пък са превърнати в торища. От недостига на мери идва и друг проблем - пакостите от животни в земеделски ниви.   

Ощетените често звънят на полицията, но оттам невинаги реагират на такива сигнали. В съдилищата има десетки дела за нанесени по този начин вреди.

13-и сме в Европа по брой нечифтоокопитни

България е на 13-о място в Европа по брой на нечифтокопитни животни - коне, магарета и кръстоски между тях. След нас са Гърция и Унгария, където по традиция се отглеждат еднокопитни. Броят на контролираните коне  почти при всички породи се е увеличил през 2017 г., показват данните на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция на животните.

Каракачанските коне, които се използват широко в селското стопанство, са с най-голям брой под селекционен контрол - 5362 броя. Те се числят към местните или т. нар. автохтонни породи, които са застрашени от изчезване. 

Друга порода, при която се наблюдава увеличение на броя, е Българския тежковозен кон - 2778 броя.  В страната освен нашите български породи Дунавски кон, Източнобългарски кон, Плевенски кон, се отглеждат и коне от чистокръвните породи Чистокръвна английска и Арабска порода. От интродуцираните породи у нас се отглеждат Хановерска, Вестфалска, Зенгерш, Холщайнер, BWP. Развъждат се коне и от породите Хафлингер, Арабска Шагия.

Субсидията: 336 лв. за kаракачански кон + пасище

В момента се отпускат пари за отглеждането на 5 породи коне, сред които и каракачанските. Субсидии се дават за около 5000 каракачански коня, по 143 евро на животно, но заедно с това собствениците взeмат с приоритет и пасища, за които получават по 50 лв. на декар. Това означава, че фермер със 100 животни, който е успял да наеме 2000 дка пасища, получава годишно около 130 000 лева.

Каракачанският кон е най-запазената порода от всички местни примитивни коне. Това се дължи на консервативните животновъдни традиции на каракачаните - гръцкоговореща етническа общност, живееща основно в планината Пинд в Гърция и Източна Стара планина в България. Каракачанските коне днес са рядка порода, чиито представители се срещат в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина. Използват се за пренасяне на дървен материал върху товарни седла от гората до селищата. Те са невероятно силни и издръжливи, използват се и за езда. Характерен за тях е буйният темперамент, голяма работоспособност и привързаността към стопанина. Честа практика е конете да не се подковават.

От 2009 г. лиценз за селекционна работа с породата притежава Асоциация за редки местниавтохтонни породи в България.

Коментари