Васко Василев поискал от Тато кофа сладолед

Дядо ме сватосваше за момиче с голямо паркомясто в центъра на Хасково

Интервю

от Разговаря Илияна Караланова 72 прегледа 0

Васко Василев е роден на 14 октомври 1970 г. в София. Започва да взима уроци по цигулка на пет години, на осем вече записва първата си плоча със Софийската филхармония и дебютира на сцената на Народния театър. На девет играе във филм. На шестнайсет печели първата си международна награда на конкурса за цигулари “Жак Тибо”. Васко е учил в Централното музикално училище в Москва, възпитало някои от най-добрите цигулари в света.

Премества се в Лондон и само за година печели няколко престижни европейски награди. На 18 години получава приза "Николо Паганини” в Генуа. В британската столица той прави следдипломна квалификация в Кралския музикален колеж, а през 1994 г. печели конкурс за концерт-майстор в британската кралска опера “Ковънт Гардън”. Като неин солист и артистичен директор, той става най-младият (тогава е на 23 години) концертмайстор в историята на оркестъра на лондонската опера. Следват концерти и участия във фестивали във Великобритания, Испания, Италия, Китай, Япония, САЩ. Васко е концертирал в над 40 страни по света, работил е с едни от най-добрите музиканти, като Рони Ууд, Пласидо Доминго, Стинг, Ванеса Мей, Пако Пеня, Ирейжър. По-късно Васко Василев е творчески продуцент на операта „Ковънт Гардън”.

На 8 ноември световноизвестният цигулар ще изнесе концерт в комплекс С.И.Л.А. в Пловдив

Вие сте едно от любимите „деца” на България! И Пловдив ви обича безкрайно. Има огромен интерес към концерта ви под тепетата на 8 ноември. С какви жестове на взаимност ще отговорите на пловдивската публика? Какви изненади подготвяте за нея?

Много благодаря! С Пловдив сме наистина в особени взаимоотношения на взаимна привързаност - част от детството ми е минало тук, а и самата енергия на града е много вдъхновяваща. Както казват всички - “Пловдив си е Пловдив”.
Всъщност сега, като ме питате за изненада, си давам сметка, че имам новина - освен мен, единственият друг българин сред музикантите, с които ще дойдем, е от Пловдив - това е Ангел Дюлгеров. Знам, че той категорично отказва да се премести да живее в София и семейството му е тук, така че ще бъде голямо удоволствие да сме му на гости.

С тъга разбрахме, че вашият любим дядо Васко си е отишъл от този свят. От него ли дойде любовта ви към музиката?

Да, за съжаление дядо Васко го няма вече... Ще е странно да не ни изпее поне няколко родопски народни песни по време на репетицията. Целият екип, с който работя от години, много го обича и всички сме свикнали да идва неочаквано и с песен. Любовта към музиката бе неизбежна - обикнах фолклора по линия на дядо ми, баща ми е цигулар, майка ми - пианистка.

Какви спомени пазите от Пловдив?

Много спомени имам от Пловдив - от детството ми, от баба ми, както и от по-късни години, когато започнах да се връщам за концерти. Все още не съм видял по-магично и красиво място за музика в България от Античния театър.

Изявявате се пред публика от 5-годишен. Наричали са ви детето-чудо. Не ви ли е тежал този имидж? Не предпочитахте ли да си играете на двора с другите деца?

Честно казано, не съм правил нищо, което не искам. Нямам спомен за ощетено детство или за това да съм се лишавал от игри. Живеехме в квартал „Люлин“ с родителите ми, в един от последните блокове преди полето и Филиповци. Едни от най-добрите ми приятели бяха циганета. Бягал съм от вкъщи, крал съм (неуспешно) локум от магазин за хранителни стоки и съм ходил до Централна гара да допушвам изхвърлени фасове. Цигулката беше наистина неизбежна част от детството ми, но никога не съм мислил да се отказвам от нея или да смятам, че музиката нещо ми е отнела.

Тогава - на 5, поискахте от Тодор Живков „много сладолед”. Ако е сега, какво бихте си поискали от Бойко Борисов?

Ха-ха-ха, да - тогава баща ми ми подсказваше да поискам апартамент, аз обаче казах “кофа сладолед” и в интерес на истината Тодор Живков си спази обещанието. Сега, ако мога да поискам нещо, ще е малко по-голямо от кофа сладолед. Ще бъде концертна зала... истинска, акустично съобразена за музика зала - не за спорт, не мултифункционална, а специално изградена за концерти.

Наричат ви „Супер Паганини”. А вие на кого искате да приличате?

На себе си. Вече съм на възраст, на която много се надявам да приличам на себе си и да се разбирам добре със себе си.

Какви са отношенията ви с вашите сестри?

Обичам ги много... и те мен. (Усмихва се.) Живеем географски много разделени, но имамe общ семеен чат канал във вайбър, където денонощно прелитат снимки и информация за това кой къде и как е. Спокоен съм, че са здрави, щастливи и обичани - правят това, което обичат. Вече съм официално чичо Васко - на Мира - бебе на най-голямата от трите ми сестри Вероника. С Мира се запознах официално това лято на сватбата на средната ми сестра - Вики. Най-малката ми сестра - Виви, се занимава само с музика - свири на маринба, барабани, всякакви перкусии... Има доста ангажименти, професионални звукозаписи и големи концерти с оркестри в Германия. С нея най-често си говорим за работа и за музика. Много ги обичам и трите.

Как съумявате да сте винаги позитивен? Нищо ли не ви ядосва?

Не, не виждам никакъв смисъл в ядосването. Винаги е за сметка на този, дето се е ядосал. Обичам да мисля, че имам привилегията да се занимавам с изкуство и да допринасям за удоволствието на хората, да работя с чувствителността им. Може би щях да мисля различно, ако бях доктор и животът на човек зависеше от мое решение или действие. Трябва да се усмихваме повече и да гледаме с повече лекота на всичко. Така мисля.

Всички знаем, че скромността краси човека, но за таланта, който притежавате, не сте ли твърде смирен човек?

Това е характерът ми. Просто съм такъв. В живота си съм се срещал и съм се запознавал с доста хора, които са били изключително талантливи, реализирани, популярни и това не ги е променяло, когато сме общували. Хубаво е да сме щедри едни към други - все пак ние сме за малко тук, трябва да ни е приятно.

Дамите, които свирят на цигулка, с едни гърди напред ли са пред цигуларите от силния пол?

Ха-ха-ха... знам ли? Буквално - със сигурност. (Смее се.)

Приживе дядо Васко ви пожела „да сте жив и здрав, да се ожените за японката и да си правите деца”. Не е ли време да го послушате?

А, той дядо Васко имаше какви ли не планове мен, а и за себе си - до последно. Сега се сещам, че много искаше да ме запознае с някакво момиче, което имало голямо паркомясто в центъра, което давало под наем... или паркинг някакъв беше. И била много хубави и с добри възможности. До последно се запознаваше с различни дами, представяше им се и ги водеше на концертите ми, като на мен и семейството казваше, че са братовчедки. Дядо Васко беше и ще си остане

Коментари