Ветеранът за Лаз-7 М: Летях на самолет, направен в България

Имахме 12 големи авиобази с резервни летища, а сега е разруха, казва полковник Георги Смилянов

Интервю

от Росен Саръмов 823 прегледа 0

Юбилеят на база Крумово посрещна един от най-старите военни служили в авиацията у нас. Полковник Георги Смилянов е на 86 години. Живее в Пловдив, но родом е от благоевградското село Марикостино. Изкарал 40 години в авиацията. През 1952 година влязъл курсант в Божурище. Третата година бил в село Телиш. През 1955 година започнал работа в Граф Игнатиево.

Бях пъргаво момче, а сега съм като бракуван самолет. Не ме боли нищо, но не ми стига мощност. Така, съвсем по авиаторски, полковникът описа живота си в две изречения. Навремето бил щурман на самолет. Това е специалността му, когато пристига в първата си база „Граф Игнатиево”. Бъдещият генерал и легенда на родната авиация Симеон Симеонов му казал, че нямат нужда от щурмани. Имали нужда от специалисти по свръзки.

„Два месеца минаха и ми се обаждат да чакам командира пред колата. Той ми каза: Щом си тук, трябва да можеш да управляваш самолет. Уредил съм ти уроци на Лаз-7 М в аероклуба в Пловдив. Ти ще летиш на него, а аз на безмоторен самолет. Така изкарах курса, но после не ми се наложи да летя”, спомня си ветеранът. Лаз-7 М не е обикновен самолет. Той е изцяло българска разработка на Държавната самолетна фабрика в Ловеч.

Проектът от 1948 година спечелва втора награда на обявен от Югославия конкурс и е премиран с 150 000 лева. А според руската авиационна енциклопедия премията е 400 000 лева, или 200 000 динара. Изпратени са два образеца за изпитания в западната ни съседка, която организира конкурса. В следващите години в Ловеч са построени 110 самолета от този тип.

Научил се да лети на Лаз-7 М, но в армията повече не е летял на нищо.
В седмиците, в които трябва да се пази радиомълчание на тема „Нов изтребител за авиацията”, стигаме пак до въпроса: Колко самолета имаше авиацията ни? „Много. Имаше и много летища - като вземеш Узунджово, Безмер, Добрич, Балчик, Графа, Крумово, Доброславци... 12 големи авиобази. Навсякъде имаше и резервни летища. Сега нямам думи какво се случи в армията и авиацията ни! Много ме боли”, казва 86-годишният полковник. Той припомня един малко известен факт, че по времето на соца е имало една ескадрила бойни самолети, предназначена само за защитата на Атомната електроцентрала в Козлодуй.

Навремето обикалял всички села в Южна България, за да подсигурява запасни писти за тях. Те са били нужни за аварийни кацания на военни или пътнически самолети. „Ходехме и карахме шефовете на ТКЗС-та да ги чистят. Ако се наложи да кацнем тук - къде ще стане? Я ги изчистете бързо! И ги чистиха. Тогава беше друго времето”, казва Георги Смилянов.

Бил и в една комисия, която се грижила за фурните за хляб. Ходил и ги проверявал по селата и в града. „Фурната се считаше за много важен военен ресурс”, припомня Полковник Смилянов.

В родното Марикостино всички били воеводи. Баща му едвам ги издържал със сестра му. Казали му - изпрати сина си във военно училище - там, където няма да се налага да плащате. „И така получих повиквателна да отида в Ловеч. Тръгнах да търся този град на картата. Видях, че е много далече. Тогава за първи път чух думата „аероклуб”. Първия ден излязох в града, за да го разгледам. Един капитан попита: Искате ли да завършите за щурмани на самолети. Къде се учи това? В Божурище. Записах, защото бе близо до нашия край”, спомня си ветеранът.

Натоварили ги в товарни вагони, пълни с дини.„Дини има, хляб няма. Глад! На една гара слязох и влязох в една фурна. Казват ми да им дам купон. Добре че беше една жена, та се смили и отряза от своя купон и ми даде хляб. Бяха такива по-гладни години, а хората сякаш бях други - по-добри от сега”, казва полковникът.

Сега е разочарован от това, в което се е превърнало обществото. Разочарован е и от това, което остана от армията. Оказа се, че нещо градено половин век, може да бъде разсипано за десетилетие.

„И сега какво е? Един войник ми сподели как капитан от базата всеки ден го кара да пише в тетрадката, че е работил агрегатът. Той не работи, но този позорен офицер краде горивото. Срещнах този наглец и му казах: Ще плащаш бензина -така да знаеш! Не може да караш момчето да пише, че работи агрегатът! А той: Ти ще ми кажеш! Ей с такива тъпанари напълнихме армията”, разказва полк. Георги Смилянов.

Летецът, избягал с "мръсна" газ от пистата в Одрин

Най-известният български ас ген. Симеон Симеонов е роден на 9 април 1925 г. в село Шейново. На 2 април 1945 г. извършва първия си учебен полет. След слизане на малка височина самолетът ДАР - 9 “Синигер” закача клоните на високо дърво в землището на неговото родно село. Машината се поврежда и пада на земята, където се разбива на парчета. Инструкторът, фелдфебел Краличев, загива на място, а неговият курсант Симеонов оживява.
Бъдещият въздушен ас е първият, който лети с реактивен самолет през нощта. На 36 години вече е генерал-майор.

Една от историите за него разказва за навлизането му по погрешка в турското въздушно пространство след нощен полет. Принуден е да кацне след прехващане от два турски изтребители на летището до Одрин. Ген Симеонов излита с „мръсна газ” под носа на втурналите се да го заловят турски войници.

В началото на 1975 г. ген.-полковник Симеонов заминава на специализация в Москва. Там получава жестоко главоболие, състоянието му рязко се влошава. Лекарите откриват тумор в мозъка. На 3 март 1975 г. го оперират, а след месец се прибира в България. Настанили го във военния санаториум в Хисаря. Налага се втора операция. На 24 май известният хирург Ганчо Савов го оперира в София, но генералът не издържа операцията и умира едва на 50-годишна възраст.

Коментари