Жената до Боян Петров: Следващата му цел беше Еверест

Интервю

от Екип Марица 1500 прегледа 0

Боян изчезна в началото на май 2018 г. при опит да изкачи връх Шиша Пангма

Жената до Боян Петров, Радослава Ненова, даде интервю пред NOVA, в което разказа повече подробности за алпиниста, както и какъв е животът й без него.

Тази седмица - на 7 февруари, беше рожденият ден на Боян Петров.

"Не мога да приема това, че той няма да си дойде никога. Нямам усещането за край. Боян никога не умира”, споделя тя.

Радослава е майка на сина на Боян. Още не е изминала година от изчезването на алпиниста в Хималаите. По повод рождения ден на Боян, Радослава организира премиера на книга. Това е сборника на Райнхолд Меснер. В "Убийство на невъзможното” е и последният текст на българина. Издиктувал го е преди да замине да покорява Короната.

Авторът, който е първият алпинист, покорил Еверест без кислород и десетилетия, водил битка с обвиненията за смъртта на брат му в планината, среща Радослава след загубата й.

Два дни преди датата, на която Боян Петров трябваше да навърши 46 години, на алпиниста тя споделя: "Неговият съвет беше аз да не живея с вина. Имам обвинения: "Защо не го спря?” Не можеш да живееш с тази вина. Не си го спрял, защото той го иска”.

Боян не успява да изживее радостта от покоряването на Шиша Пангма. След безпрецедентна операция по издирването му, той не е открит. Радослава получава вещите му. Плакала е много докато четяла дневника му.

"Сателитният телефон, снимки, неща, които е писал като дневник. Това, което ми направи впечатление като видях по-личните му записки е, че той изцяло се е фокусирал върху покоряването на Еверест – следваща цел. Явно по ирония е решил, че този връх няма да представлява трудност по пътя му към Еверест”, каза тя.

Да бъде свръхчовек за него беше голяма отговорност, споделя Радослава: "Той самият в един момент може би се обърка кой е. Дали е това , което обществото иска от него или е наистина той. В един момент всеки искаше да е перфектният, този, който винаги оцелява, не се огъва, не можеше да си позволи да има слабости. Като отговорност му беше, но имаше и позитиви. Любовта на децата болни от диабет, на хора с рак - черпеха енергия от него”.

Коментари